Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sanctus, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Божилов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Sanctus
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 14.03.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-202-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206
История
- —Добавяне
27.
Рийс и Аркадиан се взираха в тялото. Кожата беше нашарена от гъста и сложна мрежа от белези — някои стари, други по-скорошни, всички направени нарочно. В зловещата обстановка на стаята за аутопсии те създаваха впечатлението, че монахът е някакво готическо чудовище, съшито от частите на различни хора.
Рийс отново включи записа.
— Субектът има множество еднообразни белези по по-голямата част от тялото си, резултат от разрези, направени с остър, вероятно клиничен инструмент като скалпел или бръснач, най-вероятно по време на някакъв ритуал.
След което продължи със страховитото изброяване.
— Започвам от главата… Стар заздравял белег около цялата основа на врата, там, където се съединява с торса. Подобни белези обгръщат двете ръце при раменете и краката при слабините. Онзи в горната част на лявата ръка неотдавна е бил отворен отново, но вече показва признаци на заздравяване. Разрезът също е равен и много гладък, направен с хирургическа точност от много остър предмет. Върху лявата ръка при съединението на бицепса и трицепса има Т-образен белег, по-дебел от останалите, причинен от многократно изгаряне. — Погледна към Аркадиан. — Изглежда, това момче е било жигосвано като добиче.
Аркадиан се взираше в изпъкналото Т на ръката на монаха, напълно забравил за останалите си случаи. Взе фотоапарата на Рийс. На дисплея се виждаше миниатюрен образ на лежащия върху масата монах. С натискането на бутона изображението бе прехвърлено безжично в компютърното досие.
— Един белег минава през горната част на гръдния кош, а друг го пресича вертикално през гръдната кост и стига до пъпа. — Рийс замълча за момент. — По форма и размери прилича на Y-образния разрез, който се прави, за изваждането на основните органи при аутопсия. От ареолата на лявото зърно започват четири прави линии, образуващи формата на кръст. Белезите са стари, с дължина приблизително… — Рийс отново използва рулетката — двадесет сантиметра всеки. — Вгледа се по-внимателно. — От дясната страна на торса има друг кръст на нивото на основата на гръдния кош. Различава се от останалите белези, с латерална дължина около петнадесет сантиметра. Налице е и по-къс вертикален белег с дължина около пет сантиметра, приличащ на полегнал на една страна християнски кръст, леко хлътнал; следи от опъване на кожата около него; най-вероятно белегът е много стар и не е бил подлаган на повторно ритуално отваряне. Вероятно не е толкова важен, колкото другите.
Аркадиан направи още една снимка и огледа внимателно белега. Не приличаше точно на полегнал кръст. Дръпна се назад, като си мислеше какво означават тези разрези.
— Виждал ли си подобно нещо?
Рийс поклати глава.
— Предполагам, че става въпрос за някаква инициация. Но повечето от белезите не са пресни, така че не зная доколко имат отношение към скачането му.
— Това не е просто скачане — отбеляза Аркадиан.
— Какво искаш да кажеш?
— При повечето самоубийства основната цел е смъртта. Това обаче не се отнася за този тип. Смъртта му беше някак си… второстепенна. Мисля, че основният му мотив е някакъв друг.
Веждите на Рийс изпълзяха почти до косата му.
— Ако се хвърлиш от върха на Цитаделата, смъртта е доста напред в дневния ти ред.
— Но защо му е било да се катери чак до върха? Падане и от много по-ниско би свършило същата работа.
— Може да се е страхувал да не оживее и да остане сакат. Доста от по-боязливите самоубийци завършват в болницата вместо в гроба.
— И така да е, не му е било нужно да се мъчи до самия връх. Не му е трябвало и да чака. Но го е направил. Стоял е бог знае колко на студа, напълно изтощен, с множество кървящи рани, и е чакал утрото. Защо му е било да прави това?
— Може да си е почивал. Подобно катерене сигурно е страшно изтощително. А и сигурно е кървял по целия път нагоре. И когато се е добрал до върха, вероятно е припаднал от умора, а после слънцето го е съживило. И тогава го е направил.
Аркадиан се намръщи.
— Само че не стана така. Той не просто се е събудил и е скочил от планината. Стоя горе с разперени ръце поне два часа. — Имитира позата. — Защо му е да го прави, ако просто иска да сложи край на всичко? Сигурен съм, че публичността на смъртта му е от значение. Единствената причина да стоим тук и да водим този разговор е, че е чакал, докато си осигури зрители. Ако беше изиграл номера си посред нощ, едва ли щеше да се появи в новините. Знаел е точно какво прави.
— Добре — отстъпи Рийс. — Значи може би този тип е страдал от недостиг на внимание като дете. Каква е разликата? Така и така е мъртъв.
Аркадиан се замисли.
„Каква е разликата?“
Знаеше, че шефът му иска целият случай да се изясни бързо и безпроблемно. Умният ход бе да пренебрегне естественото любопитство, с което се беше родил, и да престане да задава мъчни въпроси. Но пък не можеше просто да хвърли значката си и да се заеме с предлагане на ваканционни квартири или да стане екскурзовод.
— Виж, поех този случай не по свое желание — каза той. — Твоята работа е да установиш каква е причината за смъртта. Моята — да разбера защо се е стигнало до нея, а за да го направя, трябва да се опитам да разбера нагласата на този тип. Скачащите отвисоко обикновено са жертви. Хора, които вече не могат да се справят, които поемат по пътя на най-малкото съпротивление към смъртта. Този обаче е имал кураж. Той не е класическа жертва и определено не е тръгнал по пътя на най-малкото съпротивление. Което ме кара да мисля, че действията му са означавали нещо за него. И че може би са означавали нещо и за някой друг.