Саймън Тойн
Sanctus (25)

25.

На Рийс му потрябваха няколко минути да се справи с напоеното с кръв расо. Разряза го от яката до долния край, а после по дължината на ръцете, като внимаваше да не ги докосва. Леко обърна тялото, издърпа дрехата и я постави върху метален поднос за отделен анализ.

Този тип бе в доста добра форма.

Или поне щеше да бъде, ако не беше паднал от триста метра върху гола скала.

Рийс чукна с пръст червения квадрат на екрана и отново започна да записва.

— Първите впечатления от тялото на субекта отговарят на онова, което може да се очаква след падане от голяма височина — масивни травми по торса, натрошени ребра стърчат на няколко места от двете страни на гръдния кош, напълно в съответствие със счупванията, причинени от много бързо спиране на свободно падащо тяло при контакт със земята. Тялото е покрито с дебел тъмен слой съсирена кръв от многобройните прободни рани. Двете ключици са счупени на няколко места, дясната стърчи през кожата в основата на врата. Изглежда, че има… — вгледа се по-внимателно — някакво по-старо неравномерно порязване хоризонтално на врата от едното рамо до другото.

Хвана маркуча над масата, натисна дръжката и насочи струята вода към врата и гърдите на трупа. Лепкавото тъмно покритие започна да се отмива.

— Леле! — възкликна Рийс.

Прокара струята по цялото тяло — първо гърдите, после ръцете и накрая краката. Отново спря записа.

— Хей, Аркадиан — извика през рамо, без да може да откъсне поглед от посинялото тяло на масата. — Каза, че искаш улики. Това достойно ли е да ти грабне вниманието?