Саймън Тойн
Sanctus (145)

И видя Едната, що вървеше по Земята.

Без да старее. Без да изнемощява.

И човекът й завидя.

Жадуваше за нейните сили и искаше да ги притежава,

реши, че ако успее да залови Едната,

ще научи тайната на вечния й живот и ще я направи своя собствена.

И започна да разказва история срещу Едната, която нарече Ева,

лъжлива история как в началото имало мъж.

Мъж, който бил равен на нея — дори по-велик,

мъж на име Адам.

Адам вървял като бог из земната градина

и карал живота да процъфтява, също като Ева.

И разказваше историята как Ева му завидяла.

Мразела грубото му тяло и космите по него,

смятала го за по-близък до зверовете, отколкото до божественото.

Затова създала странно дърво

и го убедила да яде от плода му

с обещанието, че ще се сдобие с велико и могъщо познание.

Но плодът бил отрова и направил мъжа слаб,

лишил го от божествените му способности

и изпълнил главата му с гняв и страх.

Историята била разказвана и преразказвана,

докато всички завистливи мъже не повярвали,

че Ева е техен враг

и че смъртта й е единственият път обратно към божественото.

Един ден Ева приближила пещерите, където живеели мъжете,

и чула оттам звяр, ревящ от болка.

Последвала звука дълбоко в студеното сърце на планината

и открила диво куче, завързано за пода,

посечено, цялото в кръв и виещо от болка.

Когато Ева пристъпила към него, племето изникнало от мрака.

Удряли я със сопи и я рязали с ножове,

но тя не умирала.

Вместо това животът се вливал в нея от Майката земя,

лекувал я и й връщал силите.

В страха си мъжете запалили огън и блъснали Ева в него,

но от мехурите й потекла кръв и угасила пламъците,

и отново тялото й станало цяло.

Някои мъже тръгнали по света

да събират отровите на земята.

Принудили я да ги погълне,

но тя пак не умирала.

Затова я държали слаба.

Светлината Божия, заключена в мрак,

защото не смеели да я пуснат от страх какво ще последва,

нито пък можели да я убият, защото не знаели как.

И докато времето минавало, мъжете станали пленници

на собствената си вина

и техният дом се превърнал в крепост,

съдържаща единственото познание за делото, което извършили —

не свещена планина, а тъмница проклета.

И Ева в плен ще остане,

свещена тайна — Тайнство,

докато не дойде времето, когато мъките й ще свършат.

Истинският кръст ще се яви на земята,

всички ще го видят едновременно — всички ще се дивят.

Кръстът ще падне,

кръстът ще се издигне,

за да разкрие Тайнството

и да донесе новия век

чрез милостивата си смърт.

Нова книга Битие от Еретическата библия,

превод брат Марк Атанасий