Саймън Тойн
Sanctus (134)

134.

Празният товарен отсек на самолета се тресеше така, сякаш се мъчеше да се разпадне на парчета. Гейбриъл стигна до мястото, където подът започваше да се надига, закачи десния си крак и дясната ръка в товарната мрежа покрай фюзелажа, намери опора и натисна червения бутон, спускащ рампата.

Глухото дрънчене се чу през рева на двигателите и в задната част на самолета се появи тънък хоризонтален процеп, който засмука въздуха от отсека. Гейбриъл се вкопчи в мрежата, а виещият вятър задърпа парашутисткия му костюм. Второ дрънчене и силно изтракване оповести пълното отваряне на рампата. Гейбриъл си сложи парашутистките очила и запълзя към ръба. Надникна в ледения вятър. На три километра под него лежеше Руин, четирите прави линии на булевардите се събираха като линиите на оптичен мерник в центъра на града.

Беше скачал от този самолет, но никога през нощта и от такава височина. Скачането с парашут бе удобен начин да заобиколиш бариерите, когато правителствата се запъваха с издаването на визи, докато хората на земята отчаяно се нуждаеха от помощ.

Освободи крака си от мрежата и се завъртя, докато не се озова легнал в средата на рампата с крака към виещата нощ. Направи последна проверка на раниците на гърдите и гърба си и се плъзна към края на рампата, като се държеше за мрежата, за да не го поеме въздушният поток.

Краката му стигнаха до ръба и Гейбриъл ги спусна в ледения въздух, плъзна се още малко и остана да се държи единствено на ръцете си. Вече беше напълно във въздуха, тялото му беше опънато хоризонтално в ревящия нощен въздух. Стискаше здраво и гледаше как тъмното петно пълзи все по-близо. Насочи лявото си око към него и затвори дясното, сякаш се прицелваше с карабина.

И се пусна.

Веднага щом излезе от турбуленцията, разпери ръце и крака, освободи мембраните между тях и те се надуха от вятъра. Комбинацията от скоростта и формата на костюма създадоха моментална подемна сила и Гейбриъл усети как се издига нагоре. Започна да маневрира, като местеше ръце, без нито за миг да изпуска от поглед тъмната мишена, към която се носеше.

Тренировките с костюма крило бяха последният курс, който бе завършил, преди да напусне армията. Костюмите бяха най-новата разработка на скоковете от голяма височина с ниска видимост, които бяха в основата на секретните операции. Според теорията при скачането от голяма височина самолетът можеше да остане извън обсега на ракетите земя-въздух, а отварянето на парашута в последния момент свеждаше до минимум риска десантчиците да бъдат забелязани. Освен това човек в състояние на свободно падане беше твърде малък, за да се засече от радар. Това бе идеалният начин за бързо и тайно вкарване на добре обучени войници във вражеска територия. Както и идеалният начин да влезеш в планинска крепост, която никой не е успявал да превземе.

Погледна алтиметъра на китката си. Вече се намираше на височина под хиляда и двеста метра и падаше със скорост двадесет и четири метра в секунда. Наведе се и се завъртя в тесен кръг, гледаше как тъмното петно расте, докато се носеше по спирала надолу и търсеше в черния му център градината, за която знаеше, че е там.