Саймън Тойн
Sanctus (111)

111.

Катрин грабна дистанционното и натисна бутона за увеличаване на звука. Водещият разказваше подробностите.

— … току-що получаваме сведения, че тялото на световноизвестния журналист и издател Ролс Бейкър е намерено изгорено зад волана на колата му.

— Боже мой! — промълви Лив. — Това е шефът ми.

На екрана се появи улица, задръстена от пожарни и линейки. Жълти полицейски ленти трептяха на преден план и държаха любопитните настрани, а в далечината около димящия скелет на кола се бяха струпали пожарникари, ченгета и парамедици.

— Звъня ли му по телефона? — попита Гейбриъл.

Лив кимна.

— Кога?

Тя поклати глава и се опита да си спомни.

— През деня.

— Обаждала ли си се на някой друг?

Лив се замисли, прехвърляйки събитията от сутринта. Не се беше обаждала на никого, докато не се измъкна от ченгетата. После се беше обадила на шефа си и…

Погледна към Катрин.

— Звънях на вас.

Гейбриъл веднага скочи и тръгна към майка си.

— Дай ми телефона си.

Катрин го извади от джоба си и му го подаде. Гейбриъл провери списъка и си отбеляза часа на обаждането. Изключи апарата и се обърна към Лив.

— Трябва да се махаме оттук. Изглежда, следят не само твоя телефон, но и обажданията ти. Всеки, с когото си разговаряла, е в опасност.

Лив погледна към телевизора. На екрана се появи друга снимка на Ролс. Стоеше пред редакцията на „Инкуайърър“, ухилен до уши. Не можеше да повярва, че е мъртъв само защото се беше чула с него. Не можеше дори да си спомни за какво разговаряха. После сведе поглед, видя размазания телефонен номер на дланта си и си спомни с кого още се беше опитала да се свърже.