Саймън Тойн
Sanctus (98)

98.

Аркадиан показа значката си на рецепцията и каза с обезоръжаваща усмивка:

— Търся Гейбриъл Ман. Той работи тук, нали?

— О — изненада се рецепционистката и погледна значката, после него с обърканото, виновно изражение на истински невинните. — Да. Всъщност… не, обикновено не. Искам да кажа, обикновено е на едно или друго място, но наистина работи за организацията. Сега ще проверя къде е.

Набра вътрешен номер и заговори тихо в слушалката. Зад нея се виеше елегантно дървено стълбище, от което долитаха звуците от офисите на горните етажи. Рецепционистката натисна някакъв бутон и го погледна.

— В момента е в Судан. Няма да се върне най-малко още месец.

Аркадиан кимна. Мислеше си за отпечатъците, които Гейбриъл бе оставил в градската морга преди по-малко от два часа.

— Мога да проверя как да се свържете с него, ако желаете — предложи рецепционистката. — Обикновено в базата имат телефон или сателитна връзка. Опитвах се да се свържа с майка му и да проверя дали не е разговаряла с него. Тя ръководи организацията.

— Имате ли нейния номер? — попита Аркадиан. — Или някаква представа кога ще се върне?

— Разбира се — отвърна жената, взе химикалка и преписа върху едно листче номер от указателя. — Това е мобилният й телефон. Очаквах вече да се е върнала от летището. Мога да й предам да ви се обади…

— Не, няма нужда — каза Аркадиан, взе листчето и прочете името и номера. — Аз ще я потърся. От кое летище трябва да се върне?

— От градското. Там излитат и кацат всички товарни самолети.

Аркадиан кимна и се усмихна отново.

— Благодаря ви за помощта.

Обърна се и излезе през тежката стъклена врата на улицата. Полицейската кола вече го чакаше отпред.