Саймън Тойн
Sanctus (30)

30.

Писъците отекваха в яркото помещение — първобитни и животински, напълно несъответстващи на лъскавата модерна обстановка на болницата в Ню Джърси.

Лив стоеше в ъгъла и гледаше изкривеното от болка лице на Бони. Телефонът я беше събудил малко след два през нощта, беше я измъкнал навън в колата и я бе пратил на юг по шосе I-95 заедно с всички празни камиони, излизащи от Ню Йорк. Беше се обадил Майрън: водите на Бони изтекли.

Поредният писък раздра въздуха и Лив погледна към Бони, която клечеше гола в центъра на стаята и виеше толкова силно, че лицето й бе станало пурпурно; жилите на врата й бяха изпъкнали като опънати въжета, готови всеки момент да се скъсат. Майрън държеше едната й ръка, акушерката бе хванала другата. Воят малко утихна и се чу шумът на вълни, съвсем чужд на това място. Нежният плисък идваше от преносимия високоговорител в ъгъла.

За страдащата от никотинен глад Лив уж успокояващите звуци се превръщаха в мъчително шумолене на разкъсан целофан на нова кутия „Лъки Страйк“. Жадуваше за цигара така, както не бе жадувала за нищо през живота си. Болниците винаги й действаха по този начин. Самият факт, че ти е изрично забранено да правиш нещо, го правеше почти неустоимо. Същото беше и в църквите.

Писъкът се засили отново и премина в нещо средно между стон и ръмжене. Майрън галеше Бони по гърба и тихо шъткаше, сякаш се опитваше да успокои дете, събудило се от някакъв ужасен кошмар. Тя се обърна към него и с прегракнал от писъците глас изрече една-единствена дума:

— Арника.

Лив отвори с благодарност бележника си, за да запише името на билката и часа на поискването й. Арниката се използваше от зората на времето. Лив често прибягваше до нея, за да премахне някоя синина; освен това се смяташе, че облекчава болките при тежко раждане. Откри, че истински се надява това да се окаже вярно, докато гледаше как Майрън се бори с някакво шишенце с малки хапчета. Писъците започнаха отново и станаха по-високи при поредната контракция.

„За бога, вземи истинско болкоуспокояващо“ — помисли Лив.

Може и да беше привърженичка на билките и лечебното им действие, но определено не беше мазохистка. Писъците на Бони достигнаха невъобразими висоти, ръката й се стрелна към Майрън, блъсна шишенцето и хапчетата се разпиляха по блестящия под.

Телефонът на Лив иззвъня в джоба й.

Тя напипа бутона за изключване през дебелата тъкан на дочените си панталони и натисна с надеждата да го накара да млъкне, преди да е звъннал отново. Никой обаче с абсолютно нищо не показа, че си дава сметка за присъствието й тук, така че тя извади телефона, погледна надраскания сив екран, увери се, че наистина е изключен, и отново насочи вниманието си към драмата в помещението — и точно навреме.

Очите на Бони се подбелиха и тежкото й тяло се свлече на пода въпреки усилията на Майрън и акушерката да го задържат изправено. Лив инстинктивно се хвърли към шнура на алармата и задърпа с всички сили.

Само за секунди помещението се напълни с дежурни, които се засуетиха около Бони като пеперуди — краката им тъпчеха хомеопатичните хапчета. Отнякъде се появи носилка и я откараха навън, далеч от Лив и нежната музика на прибоя, към друга зала, заредена с най-новите лекарства и болнично оборудване.