Саймън Тойн
Sanctus (133)

133.

Катрин зави в алеята и ярките фарове осветиха сивата бетонна стена на многоетажния паркинг. В отсрещния й край се виждаше издигащата се над съвременните сгради средновековна стена, бележеща границата на стария град.

Тя спря до тежката стоманена врата, подаде ръка през отворения прозорец и прекара през четеца електронната карта, която Гейбриъл беше взел от мъртвия монах. Зачака, заслушана в ниското ръмжене на двигателя. Нищо не се случи.

Вдигна глава и погледна към тънкия правоъгълник небе между високите стени. Синът й беше някъде горе и се носеше насам. В съзнанието й проблесна образът на обезобразеното тяло на Оскар и Катрин затвори очи, за да го пропъди. Сега не беше време за оплакване. Знаеше, че е в шок. Знаеше също, че в един момент всичко преживяно ще се стовари отгоре й — но не сега. Сега трябваше да е силна заради сина си. Действията й можеха да му помогнат да остане жив. Той трябваше да живее. Не можеше да изгуби и него.

Подскочи, когато зад вратата се чу силно дрънчене и тя започна да се вдига бавно, подобно на отворена паст на гроб. Стигна горния ръб на входа и спря.

Катрин погледна за последен път тъмното небе, превключи на скорост и вкара микробуса в тунела.