Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sanctus, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Божилов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Sanctus
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 14.03.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-202-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206
История
- —Добавяне
11.
Лив натисна звънеца и зачака.
Къщата в Нюарк бе спретната и нова, само на няколко пресечки от Бейкър Парк и недалеч от щатския университет, където собственикът Майрън работеше като лаборант. Ниска ограда я отделяше от съседните дворове, а няколко крачки трева — от улицата. Миниатюрен вариант на американската мечта. Ако пишеше за други неща, Лив сигурно щеше да използва този образ и да скалъпи някаква трогателна сцена; не това обаче беше причината да е тук.
Отвътре се чуха малко тромави стъпки и Лив се опита да надене някаква физиономия, която да не издава абсолютната самота, която изпитваше след обедното си бдение в Сентръл Парк. Вратата се отвори и пред нея застана хубава млада жена в толкова напреднала бременност, че направо изпълваше тесния коридор.
— Вие трябва да сте Бони — каза Лив с жизнерадостен тон, принадлежащ на някой друг. — Аз съм Лив Адамсен от „Инкуайърър“.
Лицето на Бони грейна.
— От рубриката за бебетата! — Отвори широко вратата и й направи знак да влезе в безупречно чистия бежов коридор.
Лив никога не бе писала за бебета, но премълча. Просто продължаваше да се усмихва чак до идеално подредения кухненски бокс, където един мъж с ведро лице правеше кафе.
— Майрън, скъпи, това е журналистката, която ще пише за раждането…
Лив се ръкува с него. Лицето започваше да я боли от пресилената усмивка. Искаше само да се прибере у дома, да се мушне под завивките и да се наплаче. Вместо това огледа помещението, като не пропусна да забележи кадифената му мекота и грижливо подредените дреболии — ароматните лампи, смесващи миризмата на рози с тази на кафето, плетените кошници, в които имаше само въздух — продаваха ги в комплект по три на касите на веригата за домашно обзавеждане ИКЕА.
— Хубав дом…
Знаеше, че този коментар се очаква. Помисли си за собствения си апартамент, задръстен с цветя и миризма на почва — цветарник с легло, както го бе нарекъл един бивш приятел. Защо не можеше да живее като обикновените хора и да е щастлива и доволна? Погледна към безупречно чистия им двор — зелен правоъгълник с малки кипариси, които за две лета щяха да скрият къщата, ако не ги кастреха драстично и често. Два вече леко пожълтяваха. Може би природата щеше да свърши работата на хората. Именно познаването на растенията и по-конкретно на целебните им свойства беше причината Лив да изнася това представление.
„Адамсен, ти разбираш от растения и такива глупости“ — бе прозаичното начало на разговора, когато собственикът и главен редактор на „Ню Джърси Инкуайърър“ Ролс Бейкър я сгащи в асансьора в началото на седмицата. В следващия момент я отряза от криминалния отдел и обичайната й територия в по-тъмните аспекти на журналистическото поприще и я натовари да напише материал от две хиляди думи под заглавието „Естествено раждане — както е предвидила Майката природа?“ за неделната здравна притурка. Беше писала градинарски статии от време на време, но не и медицински.
„Изобщо не е нужно да се впускаш подробно в медицината, ако питаш мен — каза й Ролс, докато излизаше от асансьора. — Просто ми намери някое семейство, което да е горе-долу с всичкия си и да иска да роди бебето си в басейн или на горска полянка без никакви болкоуспокояващи освен билкови екстракти, и потърси чисто човешкото с няколко думи. И по-добре да са нормални граждани. Не искам да чета за някакви си проклети хипита.“
Лив ги откри чрез обичайните си канали. Бони беше пътно ченге от щатската полиция, което я поставяше възможно най-далеч от хипитата. Не можеш да практикуваш „Мир и Любов“, когато се занимаваш с ежедневния кошмар по магистралите на Ню Джърси. Но ето че сега Бони сияеше, седнала на Г-образното канапе, стиснала ръката на практичния си съпруг и научен работник, и говореше разпалено за естественото раждане, сякаш бе щатен служител на Майката земя.
Да, това щяло да е първото им дете. Всъщност деца — чакали близнаци.
Не, не знаела пола им; решили да е изненада.
Да, Майрън се бил свързал с родилното, защото бил учен и тъй нататък; да — била обмислила обичайното раждане в родилен дом, но тъй като жените поколения наред са раждали без помощта на модерната медицина, тя била твърдо убедена, че е по-добре за бебетата нещата да станат по естествен път.
Тя ще ражда все пак, добави Майрън със своя нежен, почти момчешки глас, докато я галеше по косата и й се усмихваше влюбено. Не е моя работа да й казвам кое е най-доброто.
Нещо в тази затрогваща интимност и безкористност проби бронята фалшиво добро настроение на Лив и тя потресено усети как сълзите се стичат по бузите й. Чу се да се извинява, когато Бони и Майрън се втурнаха да я успокояват, и успя да се стегне достатъчно, за да завърши интервюто. Чувстваше се виновна, че е домъкнала черния облак на мъката си в светлото убежище на простия им живот.
Прибра се, просна се с дрехите в разхвърляното легло и заслуша капенето на напоителната система, грижеща се за растенията, които изпълваха апартамента и гарантираха в най-общия смисъл, че споделя живота си с други живи същества. Прехвърли в ума си събитията от деня и се пъхна под завивките. Трепереше от студ, сякаш твърдият лед на самотата й никога нямаше да се стопи и тя никога нямаше да познае топлината на живот като този на Бони и Майрън.