Паола Сантагостино
Как да отгледаме дете, уверено в себе си (9)

Дебелото дете

Един от често срещаните проблеми на родителите е как да се справят с хранителните навици на дете с наднормено тегло. Категоричният отказ да му дадат нещо за ядене обикновено провокира сърцераздирателни сцени с главен герой бедното дете, жертва на жестоко отношение от родителите си, и не слага край на спора. Молбите могат да станат вбесяващи или да се превърнат в директно изнудване за кутия с бисквити. От друга страна, никой родител не иска да продължава да дава шоколади на едно вече пълно дете, като знае много добре, че по този начин ситуацията само се влошава…

Майката подрежда бюрото си, когато в стаята, влиза Джованна. „Мамо, гладна съм!“ Хленчещ глас, влажни умалителни очи, момиченцето е готово за патетична сцена… Часът е 14.30, преди малко е приключил обядът, а Джованна е трупнала малко повече килца. Класически проблем! Майката вдига глава и отговаря с усмивка: „Да, Джованна, ей сега приключвам и идвам при теб. Какво правиш?“ „Нищо!“ отговаря момичето с отегчен глас.

— Аха! Какво ще кажеш да нарисуваш рисунка. След няколко минути идвам и ще я довършим заедно?

— Добре… — отговаря не много ентусиазирана Джованна, но се запътва към своята стая.

Малко след това майка и идва и я обсипва с похвали. Джованна наистина рисува много хубаво. Това е нещото, което прави най-добре! Довършват заедно и майката започва да измисля история по фигурите. Джованна подхваща измислицата, после пак майката, после отново момичето… Една дълга история на две ръце. Момичето се забавлява и молбата за ядене изглежда забравена, тогава майката предлага:

— Джованна, ще дойдеш ли с мен да покараш колело?

— Да, разбира се!

— Тогава да вземем колелетата и да излезем да се порадваме на слънцето…

И тичат да се приготвят…

Невинаги минава така гладко и не всеки родител може да посвети толкова време на детето. Да видим елементите на ситуацията и какво можем да използваме.

 

 

1. Търсенето на храна

Обядът е приключил скоро и искането за храна не може да се дължи на истински глад. И в това е разковничето на проблема: Джованна не яде от глад, а от нещо друго… От какво ли?

• Много често зад молбата за ядене на децата се крият други нужди, които дори самите деца не могат да разпознаят. Например чувството на безпокойство, дължащо се на какво ли не, или много често на скука!

Отдавна е минало времето, когато неприятното неясно чувство, което детето е изпитвало, наистина е било глад и майчиното мляко го е прогонвало. На негово място е идвало най-приятното чувство на удовлетворение.

Яденето е била първата, най-древна форма на удоволствие, което всички ние сме опитали, а паметта пази следата, макар и на подсъзнателно ниво. Случва се понякога, дори пораснали, да искаме да се върнем към този стар, но добре познат начин за постигане на удоволствие, за да се отървем от напрежения и неудовлетвореност от всякакъв произход.

Тъй като гладът не е истинската причина, храната не носи успокоение, но продължава да бъде търсена с подсъзнателната надежда за удоволствие.

Така постоянно се увеличава количеството на приеманата храна, без да се постига търсеното удоволствие и кръгът се затваря. Джованна очевидно се опитва да запълни с храна нещо „празно“, което в случая е липса на действие и интереси. На момичето всъщност му е скучно. То няма нужда от храна, а от нещо интересно…

 

 

2. Откриване на истинската нужда

Майката пита Джованна: „Какво правиш?“ и истинският проблем избликва — не само с думите, но с тона на гласа и с езика на тялото. Очевидно момичето не е в състояние само да разбере коя е истинската му нужда в момента, чувства се неудовлетворено и затова търси храна. И тук то вече има нужда от възрастен! Майката знае, че един час след обяда детето не може да е гладно и не „гладът“ е истинският стимул.

• Първата трудност при оказване на помощ на дете в такава ситуация е откриването на неговите истински нужди. Невинаги е лесно, но в основата си то е нещо, което сме правили дълго време: когато е било малко и само е плачело нашата задача е била да разберем защо плаче — от глад, студ, болка или заради никнещите му зъбки… и да действаме адекватно. Сега е същото.

Понякога дори по-големите деца не успяват да разпознаят своите нужди — или защото не са в добър контакт със самите себе си, или защото не успяват да ги нарекат и да открият подходящия отговор. И тогава, както новороденото реагира с плач на всякакви дразнители, така сега детето иска „храна за всичко“!

Тази ситуация може да се прояви многократно в живота. Има и възрастни, които в моменти на напрежение се обръщат към храната, за да се отпуснат или да преодолеят чувството за неудовлетворение. Често по време на пубертета децата търсят храна, за да усмирят новото, абсолютно непознато и неопределено желание, породено от нахлуването на първите сексуални усещания. Това е често срещан феномен.

 

 

3. Задоволяване на нуждите

В горния пример майката опитва различни варианти. Тя мисли, че проблемът е, че на Джованна й е скучно и й предлага занимание, което знае, че й харесва — да рисува. В допълнение й предлага да го направят заедно.

• Да се прави нещо с мама винаги харесва на децата (освен ако няма някакво напрежение във взаимоотношенията). Разбира се, невинаги родителят разполага с време, но когато е възможно, правенето на нещо заедно с децата е ефикасно решение на проблеми от най-различно естество. То е като универсално лекарство. Майката дори измисля историйка — друг тип занимание с гарантиран успех…

Когато не можете да направите нещо заедно с детето, намерете му някакво интересно занимание и, ако е възможно, в компания. Организирайте нещо с приятели или другарчета от училище или пък предложете някаква полезна образователна игра, която би го забавлявала. Предлагането на разнообразни стимули на децата е част от „храненето“.

 

 

4. Допълнителна помощ

Майката предлага на Джованна разходка с колело — физическо занимание. Детето е пълно не само, защото яде много, а защото поема повече храна, отколкото има нужда. Следователно е необходимо не само да се намали количеството храна (особено онази, от която обикновено се пълнее като хляб, макаронени изделия, сладки, мазнини и т.н.), но и да се увеличи физическата активност, за да се изразходват натрупаните калории.

Но тук се натъкваме на друго препятствие. Пълните деца не обичат да полагат физически усилия и да се движат. Те са предразположени към по-малко физическа активност и така се получава затворен кръг. Колкото са по-пълни, толкова по-малко се движат и стават още по-пълни…

• За да се развърже този възел, е необходимо да осигурим на децата повече възможности за движение. Това е трудно начинание, което изисква много търпение за преодоляване на всичките им откази. Но рано или късно, все някоя физическа дейност ще им допадне и това ще помогне много за преодоляване на проблема с пълнеенето.

• Разбира се, и диетата е подходящ начин, ако детето е с наднормено тегло. Но не диета, която намалява количеството на храната, а която променя качеството на хранене. Намаляват се храните, които не са полезни. Аз лично не съм виждала човек, напълнял от ядене на много салати!

И тук се сблъскваме със следващия проблем. Не можем да очакваме детето да се „контролира“, ако хладилникът е пълен с деликатеси, бисквити и шоколад! Тези храни просто не трябва да съществуват в къщата, ако искаме детето да не ги яде! Това, разбира се, налага ограничения и за останалите членове на семейството. Така или иначе няма друг начин… Проблемът е временен, малко повече „слаби“ храни, базирани на витамини и протеини, няма да навредят и на останалите в семейството.

Пълното дете обикновено е отхвърляно

Пълното дете е наясно, че у него има нещо, което не е наред. Ако не друг, то неговите другарчета ще го накарат да го разбере. С техните подигравки! И често, без да искат, родителите влошават положението. Караниците, острите реакции към исканията за храна, укорите, карат детето да се чувства отхвърлено.

За детето храната е вид успокоение на напрежението, болката и неудовлетворението, което изпитва от себе си. Засилването на „чувството, че е отхвърлено“ увеличава напрежението и болката и се стига до желание за още храна! С други думи, колкото повече напомняте на детето, че е дебело, че така не може да продължава, че трябва да се промени, толкова повече то ще иска да яде и ще става още по-дебело. Браво! Добре свършена работа!

Но може ли да се преодолее проблемът, без да се говори директно на детето за неговите килограми в повече? Накарайте го да се почувства обичано и го приемете такова, каквото е. Едва тогава можете да предприемете конкретни стъпки за разрешаване на проблема с килограмите.

Увереността и тялото

Не можем да сме „сигурни в себе си“, ако мислим, че в нас има нещо, което „не е наред“. Това важи както на психологическо ниво (когато мислим, че има нещо „грешно“ в нашия характер или поведение), така и на физическо (когато мислим, че имаме тяло, което „не е добро“). Неприемането на собственото тяло винаги е проблем, който драматично нараства по време на пубертета. Тогава почти всички деца преминават през Фаза на голяма несигурност, по време на която изобщо не харесват себе си и собственото си тяло. Понякога детето има видими естетични проблеми и неприемането не е само въпрос на килограми.

• При всички случаи обаче, единственият начин да му помогнем, е да му подадем ръка и да му помогнем да се приеме такова каквото е, като безусловно му покажем, че ценим високо качествата, които притежава, включително и физическите.

Има моменти, в които детето „се чувства грозно“, макар изобщо да не е. Това е една от проявите на поведение, при което липсва самочувствие. Ролята на родителите тук е да помогнат на детето да възстанови първоначалното си самочувствие.

Освен това, по отношение на другите и на взаимоотношенията с тях, ако някой се чувства хубав, рано или късно ще бъде приет за такъв. И обратното, ако се чувства грозен, рискува и другите да го смятат за такъв. Това е още един затворен кръг, който не може да бъде прекъснат, ако не се промени личната оценка за самия себе си и вътрешната нагласа. Накратко — личната самооценка силно влияе на начина, по който другите ни възприемат и се отнасят към нас.

Ниското самочувствие създава много проблеми и при възрастните, на които често им се налага да се обръщат към психотерапевт. При едно подрастващо дете този проблем може да бъде разрешен чрез подходяща намеса, изразяваща се в подкрепа от страна на външната среда и най-вече от родителите. Това е прекрасна възможност!