Паола Сантагостино
Как да отгледаме дете, уверено в себе си (5)

Далеч от зида!

Има ситуации, в които е абсолютно задължително да се поставят забрани. Това са ситуации, в които е налице конкретна опасност и не може да се допусне поемането на риск.

Важен е начинът, по който се поставят забраните.

• Важно е забраната да не бъде формулирана по начин, който прави забраненото нещо още по-интересно! Всички знаем, че „забраненият плод е по-вкусен“ и забраната лесно може да направи нещото по-привлекателно, отколкото е в действителност. За децата, освен това, се добавя и привкуса на предизвикателството, на преодоляването на определена граница, на битката за власт с родителите… и хиляди други неща.

• Макар че винаги е добре да се обяснява на детето мотива за забраната, в определени случаи то е „твърде малко, за да разбере“ или да си даде реална сметка за съществуващия риск. Поради това забраната губи голяма част от силата си. Тя остава напълно абстрактна и немотивирана и лесно се забравя. Понякога забраните се нарушават не нарочно и съзнателно, а защото просто са били „забравени“…

• Всяка забрана е ограничение на естественото любопитство на детето. Следователно, трябва да се намери формула, която да не го кара да се чувства неспособно или по-долу от останалите.

Освен че е неприятно, поставянето на забрани е и трудно. А правилното поставяне на забрани е още по-трудно. Но има случаи, когато е абсолютно необходимо. Да видим чрез пример как могат да се избегнат по-тежките щети от поставянето на забрани.

Труден избор

Джовани пристига запъхтян и с блеснали очички: „Мамо, мога ли да отида на двора да играя с децата?“ Огромното желание и молба, които звучат, в гласа му, биха разчувствали и камък.

Майката няма нищо против да го пусне, даже напротив, само да не беше проклетият зид! В двора, където играят и по-големи от Джовани деца, има зид. Едно от любимите им занимания е да се качват по него и да скачат оттам. По принцип това не е опасна игра, даже е забавна. Но по-големите деца имат по-дълги крака и по-добра координация на движенията, а Джовани е по-малък. За него скачането от зида все още е опасно — рискува да се нарани и то сериозно. Но очевидно приятелите му го викат, пък и вижда как те се забавляват… Можем ли да искаме от едно малко дете да каже „не“, защото си дава сметка за опасността? Невъзможно! И тогава какво да правим? Да му кажем, че не може да играе, е истинско мъчение, да му позволим — пък е голям риск, а майката не може да стои с него на двора, да наблюдава играта и онзи зид като полицай. Не е лесно да се намери решение…

„Виж, Джовани, — подхваща майката, с много съзаклятнически глас — ще може ли тази тайна уговорка да си остане само между мен и теб?“ „Разбира се!“ Джовани наостря уши и се приближава. „Едно обещание…“ Любопитно. „Ще можеш ли да ми обещаеш, че няма да позволиш на Анджело и Франческо да те убедят да скачаш от зида?“ Гробна тишина.

„Този зид сега е прекалено висок за теб. Би могъл да се нараниш сериозно, ако скочиш от него, а аз се притеснявам и ще съм на тръни през цялото време… Ти си на 4 годинки, съкровище, а Анджело и Франческо са на 6. Когато станеш на 6, само трябва малко да почакаш, ще можеш да скачаш от зида колкото искаш… Но сега… ще можеш ли да ми обещаеш, че няма да опитваш, дори и да те карат? Една тайна само между мен и теб… Ще можеш ли?“ Това звучи доста интересно… Тайни обещания с мама… Дали може?! Да не се шегувате? Той може всичко! И така, тайното обещание е дадено по тържествен начин с пиратски ритуал с три удряния на ръцете. „Добре. Сега можеш да отидеш на…“, но Джовани не чува края на изречението, защото вече е слязъл по стълбите! И да се надяваме, че работата ще стане…

Удовлетворяване на различни потребности

Сега ще се вгледаме по-подробно в отговора на майката на Джовани и в мотивациите, върху които той се гради.

1. Границите на проблема

• Майката иска да пусне Джовани да си играе в двора — това е добре за него и тя няма нищо против. Проблемът не е в желанията на двамата, а в трети елемент — съществуването на зида.

• Ситуацията се усложнява от присъствието на по-големите деца. Джовани най-вероятно не би се качил сам на зида, но ако другите настояват, за да не бъде по-назад… за да не се почувства по-слаб от останалите деца… плюс, че е на 4 години, е наистина трудно Джовани да си даде сметка за опасността и последствията от едно падане, а и досега, той не е преживял нещо, което би могло да го предупреди за възможна опасност от подобна игра.

Една забрана, дадена по пряк начин, е малко вероятно да бъде изпълнена (дори със заплахи от тежки наказания).

Тя би накарала детето да се чувства по-слабо в сравнение с други деца. От друга страна, ако действаме крайно и забраним играта на двора, ще лишим детето от важна възможност за социализация и забавление, а и подобна забрана е сериозно ограничение, още повече че трудно можем да обясним на детето защо „за другите може, а за него не“. Така се очертава ситуация, в която трябва да се задоволят различни противоречиви изисквания: да се позволи на Джовани да играе на двора, да бъде предпазен от риска от нараняване, като едновременно с това не се чувства по-слаб от останалите деца и да му се помогне да устои на натиска на по-големите и всичко това ако може, без да се „демонтира“ зида, за да не се превърне в обект на забранено желание. Изобщо не е лесно!

2. Композиция на отговора

Ако отговорът е в един от двата типа: „Да, можеш, но…“ или „Не, не можеш, защото…“, не би могъл да послужи за нищо. На едно дете на 4 години не можеш да обясниш. То чува само „Да“ и нищо друго за своите желания, а ако чуе „Не“ започва да плаче и не го интересуват никакви обяснения.

При всички случаи първо се дават обясненията, после се стига до „Да“ или „Не“.

В цитирания случай щеше да бъде абсолютно невъзможно да се направи тайното споразумение, със съзаклятническите му ритуали (децата много ги обичат), ако Джовани беше разбрал предварително, че отговорът е „Да“. Дори щеше малко да се отегчи, тъй като нямаше да има търпение да изхвърчи по стълбите и да отиде на двора да играе.

3. Ритуалите

Децата много обичат ритуалите, церемониите, празненствата. Кой знае, може би става дума за родова памет, запазила спомена за зората на човешката цивилизация, когато предците ни са се опитвали да контролират непознатите и страшни природни стихии (дъждове, наводнения, земетресения, суша…) чрез „умилостивителни церемонии“. Децата често преминават през период, в който извършват свои лични „церемонии“, като например „три пъти да обиколят леглото преди да излязат от къщи“ или „да вървят, стъпвайки само по белите плочки“. Подобно поведение при един възрастен би било болестно, но за едно дете е напълно нормално, нещо като опит за контрол над реалността. Това е вид „експеримент“ по пътя на придобиване на контрол над събитията. То полека-лека изчезва, когато малкото дете, пораствайки, усвоява други, по-ефикасни начини за контрол на реалността.

• Склонността на децата към церемониите може много добре да се използва, за затвърждаване на „договори, обещания, двустранни споразумения“ и други такива. Важно е подобни договорености да бъдат спазвани стриктно от родителите, в противен случай ще загубят доверието на децата и ще ги накарат да се чувстват предадени. Това важи с особена сила за неща, които са важни за детето, когато то е твърде малко, за да разбере извиненията на възрастните.

Идеята да се направи тайна уговорка с мама със сигурност е много привлекателна за едно дете — създава специална връзка и го кара да се чувства значимо.

В определен смисъл тайната уговорка прави детето „партньор“, което го кара да се чувства по-голямо!

4. Чувството за малоценност

В цитирания пример с историята за тайната уговорка с мама на преден план излиза проблемът за способностите на детето. Уговорката замества „способността да изпълни тайната уговорка“ със „способността да скача от зида“. Примерът нарочно е избран, за да илюстрира този нюанс на проблема. Да скачаш от зида за Джовани е съизмерване с другите деца и това щеше да изиграе голяма роля в евентуалното нарушение на забраната, защото желанието да се чувстваш равен с другите е много силна мотивация. Ако приятелите бяха започнали да го провокират (нещо, което децата правят задължително), на Джовани щеше да му бъде много трудно да устои.

• С тайната уговорка майката непряко оказва голяма помощ на детето си — дава му алтернатива. Ако не покаже пред приятелите си, че е способен да скача от зида, показва на майка си, че е способен да удържи на обещанието си, което е едно отлично успокоение. С формулировката, предложена в примера, майката показва, че е разбрала истинския проблем за сравняване на способностите с приятелите.

• Отгоре на всичко, майката обяснява (да допуснем, че детето може да я разбере), че ситуацията е само временна. „Сега“ Джовани е на 4 години и не може да скача от зида, но скоро ще навърши 6 и също като своите приятели Франческо и Анджело ще може да скача, когато и както си поиска. Дори и да остане притеснението, че на 4 години си по-ограничен, отколкото на 6 (което от друга страна е истина и прави приятна идеята за порастването), поне става ясно, че е въпрос на време, а не на малоценност. Причината за неспособността не е в човека, не детето е неспособно, а има други причини. Дали ги разбира, или не, посланието е ясно. Става въпрос за друго (години) и това ще отмине скоро.

5. Без демонизиране

В обяснението майката не „демонизира“ зида като отговорен за ужасни злополуки или сам по себе си източник на опасности. Даже не го и споменава, а обяснява на Джовани, че „много скоро“, когато стане на 6 години, ще може да скача, както и когато си иска. Това премахва чара на забраненото и прави зида като всяко друго нещо. Дори скачането е вметнато като обикновена игра… само дето е въпрос на време. И междувременно се успокояваме с пиратски споразумения с мама.

6. Залагане върху емоциите

Майката дава да се разбере, че проблемът е, че тя през цялото време страда от страх, че Джовани може да се нарани. И в действителност е точно така. Проблемът е в майката, която се притеснява, а не в Джовани, който изобщо не вижда никаква опасност — нито в приятелите си, нито в зида!

За едно малко дете е по-лесно да разбере и да приеме една емоционално изразена мотивация, отколкото един конфликт или битка за власт.

Формулирано е ясно — проблемът е, че аз се притеснявам за теб, че аз се страхувам, че ти ще се удариш, че аз… Децата са много толерантни към проблемите на родителите, много повече, отколкото мислим!

Аз мога!

Какво общо има темата за забраните с увереността в себе си? Има, и то много, защото друг елемент на увереността е чувството за власт. Многото ограничения и забрани премахват усещането за власт и карат детето да се чувства жертва, да се чувства подчинено на най-мощните сили (родителите), срещу които нищо не може да направи. А чувството за малоценност е трайно във времето. Но тъй като някои забрани трябва да се наложат, трябва да помислим как да го правим по най-малко вреден за децата начин.