Дорис Лесинг
Цепнатината (4)

Горното изложение на тази Мойра е по-късно от първия документ, с който разполагаме. Много по-късно — цяла вечност. Вечност е дума, към която трябва да сме подозрителни: означава, че не се знае точно. Изложението тече гладко, случаят е разказван безброй пъти и дори угризенията за жестокостта звучат добре отрепетирани. Не, не е невярно, полезно е, дотам, докъдето стига, но доста работи са отпаднали от него. А какво разбираме от първия документ, тоест фрагмент, който навярно е и първият опит да се състави. Той е суров, незавършен и е разказан от човек в състояние на потрес. Преди да се пръкнат „Изродите“, в това племе на най-ранни човеци нищо не се случвало — векове наред. Първия Изрод приели като злополука при раждането. Но се появил втори, трети… и разбрали, че това ще продължи. Тогава Стариците много се уплашили, пощръклели, започнали да крещят и наказват младите жени, които довеждали на бял свят Изроди, и се отнасяли с тях… така, вярно, описанието на Мойра не е приятно за четене, но другия фрагмент… него пък съвсем не съм в състояние да преразкажа тук. Твърде смущаващ е. Аз съм Изрод и няма как да не се отъждествявам с измъчваните някога деца, първите момченца. Изобретателната жестокост на Стариците е съсипваща, дори след толкова време. Периодът, в който оставяли новородените да умират, а запазвали няколко и ги осакатявали… ами, той продължил по-дълго, отколкото се подразбира от думите на Мойра. Значително по-дълго.

Между орлите и първите жени пламнала война, в която нямало как да победят жените. Те не само нямали понятие какво е да се биеш или дори просто да удариш, но изобщо били непригодни за физически действия. Знаели само да лежат по скалите и да плуват. Такъв бил животът им открай време. И изведнъж налетели тия огромни гневни птици, дебнели всяко тяхно движение и се опитвали да изтръгнат от тях повредените същества още при самото раждане. Дори убили няколко от младите бавачки на Изродите, като ги изблъскали в морето, а после ниско над водата млатили с криле по тях и ги притискали да не подадат глава, докато се издавят. Войната не продължила дълго, но Цепките си създали първите врагове. Те намразили орлите и известно време дори се опитвали да им вредят — замеряли ги с камъни, налагали ги с пръти. Не само страх, но и зачатъци на умения за нападение и защита пуснали корен в приспаната (по думите на Мойра) общност на първите човеци, първите жени. А това само по себе си било достатъчно, за да изкара от равновесие Стариците, управничките на племето, и те се превърнали в същите страшилища като орлите. Тогава младите се съюзили и заплашили по-възрастните с разправа. В края на краищата те раждат Изродите, нали така, те ги хранят, след като се реши кое ще остане да живее и от кое ще се отърват. Те изпълняват най-гадните задължения. А възрастните само се излежават, крякат и нареждат от скалите, карат се на всички за щяло и нещяло.

Появата на Изродите не само брутално изтръгнала първите жени от тяхното дълготрайно блаженство, но без малко да го затрие завинаги. Те трябвало да спрат враждата помежду си за това, че не всички млади майки мразели достатъчно своите изчадия, та да ги унищожават. Някои от тях се съпротивлявали и негодували, в един момент изригнали неудържими чувства, едва не се изтребили в подобие на гражданска война.

Като пиша това, усещам огъня на ония давни страсти. Забелязвам как в изложението си Мойра използва „ние“ и „нас“, за да се отъждестви с първите Цепки, по същия начин, по който и аз не мога да не се поставя на мястото на първите мъже. Прилошава ми, когато чета откъса за малките Изроди. Непоносимо е дори след толкова време да четеш как стариците разпореждали на младите да отрежат „църкалата и бучките“ на бебетата, което, разбира се, ги убивало, и как тържествували. Ще ви спестя този епизод, няма да го преразказвам. В края на краищата жените сами решили да не го включват в официалната си история, онази, на която учели Запаметяващите. Как тогава е стигнал този откъс до нас? Налага се изводът, че някаква малка част от Цепките не одобрявали да се укрива истината, зловещата, възмутителна истина. Една или няколко от тях не искали да забравят какво се е случило и също така една или няколко са го предали на Запаметяващите. Минало много време, през което малката отблъскваща тайна се носела „от уста на уста“ — този израз използваме за нашите предания — и от поколение на поколение, но никога не влязла в утвърдената история. А после?

След това устоялите във времето устни разкази били записани — на древен език, който бе разчетен едва наскоро. Уличаващото, излагащото допълнение към тях винаги било прилагано отделно, затова ранните тълкуватели го смятали за недостоверно, съчинено от мъжете с цел да злепоставят целия женски род. Но в описанието на жестокостите има нещо твърде кърваво и сурово, за да е подправено. Има подробности, които според мен не е лесно да се измислят.

Кой е настоящият хроникьор ли? Аз съм книжник и издирвач, известен съм с влечението си към необичайното и противоестественото. В тази книга ще се казвам Преносвача. Оставям ви в неведение за истинското ми име. Вързопът, може би наръчът, свитъци, който съдържа историята на Цепките и Изродите, е престоял дълго време по най-затлачените лавици на много библиотеки и е избледнял по етажерки в кабинети на учени. Мнозина са ги чели и никой не е останал равнодушен. Правени са и преписи за онези, които във всичко виждат порнографията.

Срамните истории, запазени по древни глинени отломки, далеч не са единствената опасна информация, която се държи под катинар.

Тук е мястото да обясня. Към цялото това заключване, приглаждане и укриване на истината се е пристъпило, след като било постигнато споразумение да се прекратят враждите и сме станали Едно — една Раса, може би Народ. С толкова обременена от злощастна история памет, запазена до голяма степен в Официалните предания, било решено по взаимно съгласие — този израз винаги подсказва заглушаване на противоречията — целият наличен взривоопасен материал да се скъта на сигурно място, недостъпен за всички, освен за доверените пазители.

А аз съм — бях — един от тях. И сега ще ви разкрия втората част от обяснението. Какво ми дава пълномощия да говоря за тези материали? Това, че ги съхранявам, пазя и браня от твърде отдавна.

С това искам да удостоверя от самото начало на разказа си моята правоспособност. Изложението ми може да ви се стори ненадеждно, но то се опира на солидни факти. Започнах с няколко от заключените фрагменти, за да илюстрирам особеностите на материала, с който предстоеше да се справя. Ще кажете, че описанието ми е непоследователно. Но говорим за толкова древни събития, че никой не може да каже кога са станали. И тук изниква една любопитна подробност: фрагментът по-горе е запис от разпит, на който един от нас, тоест мъж (Изрод, обръщение, популярно и до днес), подлага една Нея, тоест Цепка. Само по себе си това е достатъчно, за да спрем и помислим. Няма съмнение, че разпитващият е в позиция на силата, а това разполага случката в късен момент от нашата дълга история. Но въпросната случка е била съхранена по женския метод, чрез запомняне и складиране на историята в паметта на Запаметяващите, а след това чрез устно предаване на следващите поколения Запаметяващи. Следователно говорим за наистина много ранни събития, макар да ги разглеждаме в по-късна форма, говорим за приказка от зората на човеците, независимо какво вменяваме на децата си за истина. А то, разбира се, е, че ние, мъжете, сме дошли първи в историята и по някакъв знаменателен начин сме породили жените. Ние сме старшите, те са наше творение. Действително е интересно да погледнем анатомиите, мъжката и женската. Как обяснява нашата официална история липсата на физически дадености при мъжете да раждат и кърмят? Ами, не обяснява. По време на Голямото заключване (и, боя се, унищожение) на документи сме си измислили пленителни и мъгляви притчи.

Само че онова, което е в ума на хората, не може да се унищожи. Женският метод преживяното да се повтаря внимателно дума по дума, да се сравнява и проверява всяка подробност, а после да се предава на следващото поколение по успоредни Редици от Запаметяващи, е изключително ефикасен за съхраняване на историята. Поне докато се прилага сравняването и проверяването. Ще се изненадате от планините материали в нашите „затвори“, както ги наричам на шега. Да, така се шегуваме ние, официалните тъмничари на забранената истина. Голяма част от нея представлява записки на запомненото от жените, макар че след като и ние сме започнали да прилагаме същата методика, се прибавили и сказанията на нашите Запаметяващи. Официално обаче те са заимствали системата от нас. Не е ли абсурд? Тази абсурдност на нашата официална версия е и най-тежкото бреме, стоварено върху нас, историците.

Никой досега не се е наемал да изследва като надежден източник натрупания материал и да се опита да състави от него свързана история. Митовете и легендите са специалитет на гърците и всичко това можеше да е представено като легенда, но никой грък не се нагърбил със задачата. Вероятно защото тези събития не са легенда, а някакъв вид фактология. Собствената ни история не отива толкова далеч назад, нали така? Но тя също е филиз от един мит, мита за Еней, а пламъците на горяща Троя осветяват не само гръцката, но и нашата най-ранна епоха.

Може би сме смятали, че е недопустимо в летописа на човешкото начало жените да са основополагащият градивен елемент. В днешен Рим една християнска секта разпространява възгледа, че първата жена е произлязла от мъжкото тяло. Много подозрително твърдение, ако питате мен. Сигурно е измислено от мъж — няма нищо общо с истината.

Винаги съм се забавлявал да гледам как жените са почитани като богини в светския живот, докато във всекидневния им определят второстепенни роли, мислят ги за по-нисши. Изглежда, тъкмо тази моя предразположеност към скептицизма ме подтикна да се заема с разказа за истинския ни произход, в който, ще видите, има и елементи на легенда. Орлите например, гонители на първите жени и спасители на първите мъже. Е, точно ние, римляните, не ще осъдим идолопоклонничеството към орела, независимо че нашите птици са по-дребни от гигантските пернати на Цепките и Изродите.

Ние сме Орлите, Орела и децата на Орела. Те ни носят на крилете си, носят ни с дъха си, те са полетът на вятъра, Великият Орел ни гледа, знае той кои сме, нашият Отец мрази враговете ни и воюва с Цепките за нас.

Бележка на историка: това е песен към танц на първите мъже, може да се чуе и днес, отдавна е забравено откъде идва, пеят я из глухи места. Племето на Орела е все така най-силното, те са владетелите. Още наказваме всеки, който погуби орел, а в по-ранни времена незабавно сме екзекутирали провинените.

Ще цитирам и една бойна песен на първите мъже:

Убий Цепките,

убий ги, без жал,

враговете наши

изтреби до крак.

Върху най-древните керамики, достигнали до нас, откриваме изображения на генитално осакатяване, не само на мъже от жени, но и на жени от мъже. Това не са изящните делви и съдове от епохите с художествен принос, а непохватни и груби изделия. Изображенията на изтезания се държат под ключ и хората не подозират за тяхното съществуване. Някой владетел с оптимистична нагласа заповядал всички рисунки на мъчения от всякакъв характер да се унищожат или сложат под запор: очевидно е вярвал, че ако идеите не бъдат допускани в главите ни, ние, човеците, ще сме неспособни да вършим жестокости. Чудя се кой може да е бил той. А защо не и тя? Много отдавна. Намерили въпросните керамики, струпани в пещера, предполагаемо обиталище на първобитни хора.

Така, спирам с обясненията и пристъпвам към моя опит да напиша историята; онази, която биха приели и Цепките, и Изродите, мъжете и жените. Още незапочнал, и се изправям пред проблем. Току-що написах „мъжете и жените“. В нашата практика винаги слагаме мъжете на първо място. В нашето общество те са отпред, независимо колко силно е влиянието на някои знаменити дами от благороднически родове. Имам подозрения обаче, че това предимство е въведено по-късно.