Джефри Арчър
Игнейшъс Голямата метла

Малцина проявиха особен интерес, когато Игнейшъс Агарби беше назначен за министър на финансите на Нигерия. Все пак, изтъкваха циниците, той беше седемнайсетият поред на поста за последните седемнайсет години.

В първото си голямо изявление пред парламента Агарби обеща да сложи край на подкупите и корупцията и предупреди избирателите никой на държавен пост да не се чувства в безопасност, освен ако не води безупречен живот. Завърши първата си реч с думите:

— Възнамерявам да изчистя Авгиевите обори на Нигерия.

Ефектът от речта бе такъв, че тя дори не беше спомената в лагоския „Дейли Таймс“. Вероятно редакторът беше сметнал, че след като вестникът бе отразил в подробности речите на бившите шестнайсет министри, читателите може би щяха да си помислят, че вече са чували всичко това.

Игнейшъс обаче не се остави да бъде обезсърчен от липсата на доверие и се зае с новата си задача енергично и с усърдие. Дни след назначението си стана причина дребен чиновник от Министерството на търговията да бъде вкаран в затвора за фалшифициране на документи, свързани с вноса на пшеница. Следващият, който почувства игличките на новата метла на Игнейшъс, беше водещ ливански финансист, който бе депортиран без съд за нарушение на законите по контрола на търговията. След месец се случи събитие, което дори Игнейшъс сметна за личен триумф: арестът на главния ревизор на полицията заради приемане на подкупи — привилегия, която в миналото гражданите на Лагос считаха за неделима част от поста. Когато четири месеца по-късно началникът на полицията бе осъден на година и половина затвор, новият финансов министър най-сетне излезе на първа страница на лагоския „Дейли Таймс“. Водещото заглавие го обявяваше за „Игнейшъс Голямата метла“ — новата метла, от която гузните трепереха. Репутацията на Игнейшъс като Мистър Пропър продължи да нараства арест след арест и из столицата се понесоха непотвърдени слухове, че дори генерал Отоби, държавният глава, бил разследван от собствения си министър на финансите.

Игнейшъс сега сам разглеждаше, проверяваше и одобряваше всички чуждестранни договори на стойност над сто милиона долара. И въпреки че всяко негово решение беше щателно критикувано от враговете му, върху министъра не можеше да бъде хвърлена ни най-малка сянка от скандал.

Когато Игнейшъс начена втората година в качеството си на министър на финансите, дори циниците започнаха да признават постиженията му. Някъде по това време генерал Отоби се почувства достатъчно уверен, за да му се обади за импровизирана консултация.

Държавният глава посрещна министъра в президентската резиденция Додан Баракс и го настани да седне в удобно кресло в кабинета си с изглед към парадния плац.

— Игнейшъс, току-що прегледах последния доклад върху бюджета и съм обезпокоен от изводите ви, че хазната продължава да губи милиони долари всяка година в подкупи, плащани от чуждестранните компании на посредници. Имате ли представа в чии джобове потъват тези пари? Това искам да разбера.

Игнейшъс изпъна гръб като струна, без да сваля очи от държавния глава.

— Подозирам, че голям процент от парите отиват в частни сметки в швейцарска банка, но в момента не мога да го докажа.

— В такъв случай ще ви дам каквито поискате допълнителни правомощия, за да намерите доказателства — каза генерал Отоби. — Можете да използвате каквито мерки сметнете за нужни, за да издирите тези разбойници. Започнете с разследване на всички членове на кабинета ми, бивши и настоящи. Не се плашете и не проявявайте снизходителност, независимо от техния ранг или връзки.

— За да успея в подобна задача, ще ми е необходимо специално пълномощие, подписано от вас, генерале…

— В такъв случай ще го имате на бюрото си до шест часа тази вечер — отвърна държавният глава.

— И ранг на пълномощен посланик при пътуванията ми в чужбина.

— Имате го.

— Благодаря. — Игнейшъс стана от стола, решил, че аудиенцията е приключила.

— Ще имате нужда и от това — каза генералът на изпроводяк и подаде на Игнейшъс малък автоматичен пистолет. — Тъй като подозирам, че вече имате почти толкова врагове, колкото и аз.

Игнейшъс пое непохватно пистолета, мушна го в джоба си и измърмори благодарностите си.

Без да си разменят и дума повече, Игнейшъс напусна своя водач и беше закаран обратно в министерството.

Без знанието на управителя на Централната банка на Нигерия и без вмешателството на висши държавни служители Игнейшъс се зае с ентусиазъм с новата си задача. Правеше проучвания сам през нощта, а през деня не ги споделяше с никого. След три месеца беше готов за изненадващ ход.

Министърът избра август за непредвидено пътуване в чужбина, тъй като през това време на годината повечето нигерийци излизаха в почивка и отсъствието му нямаше да предизвика коментари.

Той помоли личния си секретар да направи резервация за него, съпругата му и двете им деца за полет до Орландо, като се погрижи билетите да бъдат платени от личната му сметка.

При пристигането си във Флорида семейството се настани в местния хотел „Мариот“, след което Игнейшъс уведоми съпругата си без предупреждение или обяснение, че ще прекара няколко дни в Ню Йорк по работа, преди да се присъедини отново към тях за остатъка от почивката. На следващата сутрин остави семейството си на чудесата на Дисни и се качи на самолета за Ню Йорк. Пътуването с такси трая съвсем кратко от „Ла Гуардия“ до „Кенеди“, където, след като се преоблече и си купи двупосочен туристически билет, като плати в брой, той се качи незабелязан от никого на самолета на „Суисеър“ до Женева.

След пристигането си Игнейшъс се настани в един ненабиващ се на очи хотел, легна си и спа непробудно цели осем часа. На закуска разгледа списъка с банки, който беше изготвил внимателно при проучването си в Нигерия — всяко име беше записано ясно и четливо със собствената му ръка. Реши да започне с „Жербер и Сие“, чиято сграда се виждаше от хотелската му стая и заемаше половината от Авеню дю Паршин. Той свери номера на телефона с портиера и чак тогава се обади. Управителят на банката се съгласи да го приеме в дванайсет часа.

Само с едно очукано куфарче в ръката, Игнейшъс пристигна в банката малко преди уречения час — необичайно за нигериец, помисли си младият мъж, облечен с елегантен сив костюм, бяла риза и сива копринена вратовръзка, който го чакаше в мраморното фоайе, за да го придружи. Той се поклони на министъра, представи се като личния асистент на управителя и обясни, че ще го придружи до кабинета на шефа. Заведе го до асансьора и никой от двамата не отрони и дума, додето не стигнаха до единайсетия етаж. Внимателното почукване на вратата на управителя предизвика „Entrez“ в отговор, на което младият мъж се подчини.

— Нигерийският министър на финансите, господине.

Управителят се изправи иззад бюрото си и пристъпи напред, за да поздрави госта. Игнейшъс не можа да не забележи, че той също носеше син костюм, бяла риза и сива копринена вратовръзка.

— Добро утро, господин министър — поздрави управителят. — Заповядайте, седнете. — Той поведе Игнейшъс към ниската стъклена масичка, обградена от удобни столове в дъното на стаята. — Поръчал съм кафе и за трима ни, ако нямате нищо против.

Игнейшъс кимна, остави очуканото куфарче на пода до стола си и се загледа през големия прозорец. Поведоха любезен разговор за прекрасната гледка към великолепния фонтан, докато едно момиче им сервираше кафето.

Щом младата жена излезе от стаята, Игнейшъс започна по същество:

— Държавният глава на нашата страна ме изпрати във вашата банка с една по-скоро необичайна молба. — Израженията на управителя и младия асистент останаха непроницаеми. — Той ме удостои с честта да проверя кои нигерийски граждани имат сметки във вашата банка.

Само устните на управителя се раздвижиха, след като узна целта на посещението.

— Нямам правото да разкривам…

— Позволете ми да изложа доводите си — вдигна бялата си длан министърът. — Първо, позволете ми да ви уверя, че имам всички правомощия от правителството си. — Без да добави нищо повече, Игнейшъс извади с апломб плик от вътрешния си джоб. Подаде го на управителя, който извади писмото и го прочете бавно.

Щом свърши с четенето, банкерът прочисти гърлото си.

— Господине, боя се, че този документ няма валидност в моята страна. — Той мушна листа в плика и го подаде на Игнейшъс. — Аз, разбира се, и за миг не се съмнявам, че имате пълната поддръжка от държавния си глава и като министър, и като посланик, но това не променя правилата за поверителност на банката. Няма условия, при които можем да разкрием имената на притежателите на сметки без тяхното изрично съгласие. Съжалявам, че не мога да ви помогна, но такива са и винаги ще бъдат правилата на банката. — Управителят се изправи, сметнал, че срещата е приключила, но той не познаваше таланта за пазарене на Игнейшъс Голямата метла.

— Държавният ни глава — изрече Игнейшъс със значително по-тих глас — ме упълномощи да предложа на вашата банка да бъде наш посредник във всички бъдещи трансакции между Нигерия и Швейцария.

— Поласкани сме от доверието ви в нас, господин министър — отвърна управителят, който остана прав, — но съм уверен, ще разберете, че не можем да променим отношението си към поверителността на нашите клиенти.

Игнейшъс не се смути.

— В такъв случай със съжаление ще ви информирам, господин Жербер, че на нашия посланик в Женева ще му бъде наредено да направи официално комюнике до швейцарското Министерство на външните работи относно отказа на вашата банка да ни сътрудничи с информация за сметките на нашите съотечественици. — Той изчака думите му да окажат необходимото въздействие. — Разбира се, може да избегнете неловката ситуация, като просто ми кажете имената на сънародниците ми, които държат сметки в „Жербер и Сие“, и сумите в тях. Уверявам ви, че няма да разкрием източника на информация.

— Ваша воля е да излезете с подобно комюнике, господине. Убеден съм, че нашият министър ще обясни на вашия посланик с възможно най-вежливия дипломатически език, че според швейцарските закони външното министерство няма властта да изисква подобни разкрития.

— В такъв случай ще наредя на моето Министерство на външната търговия да преустанови всякакви бъдещи сделки в Нигерия с граждани на Швейцария, докато тези имена не бъдат разкрити.

— Това е ваша привилегия, господин министър — отвърна управителят, ни най-малко впечатлен.

— Освен това можем да преразгледаме всеки договор, който вече е сключен от ваши сънародници в Нигерия. При това аз лично ще се погрижа да не бъдат платени никакви неустойки.

— Не смятате ли подобни действия за твърде прибързани?

— Мога да ви уверя, господин Жербер, че няма да загубя и минута от съня си заради това решение — отвърна Игнейшъс. — Дори ако усилията ми да науча тези имена принудят страната ви да падне на колене, пак няма да се трогна.

— Така да бъде, господин министър — отвърна управителят. — Ала това пак няма да промени нито политиката, нито отношението на тази банка към поверителността.

— Щом случаят е такъв, господине, още днес ще наредя на нашия посланик да затвори посолството ни в Женева и ще обявя вашия в Лагос за персона нон грата.

За първи път управителят повдигна вежди.

— Освен това — продължи Игнейшъс — ще проведа конференция в Лондон, на която ще дам недвусмислено да се разбере пред пресата за недоволството на държавния ни глава от тази банка. След подобна негативна реклама съм уверен, че много от клиентите ви ще поискат да закрият сметките си, докато други, които в миналото са ви считали за бастион на сигурността, ще решат да потърсят друга банка.

Министърът почака, но управителят все така не отговори.

— Тогава не ми оставяте друг избор — рече Игнейшъс и се изправи.

Управителят протегна ръка, решил, че министърът си тръгва, само за да види с ужас как Игнейшъс бръква в джоба си и вади оттам малък пистолет. Двамата швейцарски банкери замръзнаха на място, докато нигерийският министър на финансите пристъпи напред и долепи дулото до слепоочието на управителя.

— Тези имена ми трябват, господин Жербер, и вече сигурно сте разбрали, че няма да се спра пред нищо. Ако не ми ги предоставите незабавно, ще ви пръсна мозъка. Разбирате ли?

Управителят кимна леко, а по челото му избиха капки пот.

— А той ще бъде следващият. — Игнейшъс посочи към младия асистент, който стоеше онемял и парализиран само на няколко крачки от тях.

— Дайте ми имената на всички нигерийци, които имат сметки в тази банка — тихо изрече Игнейшъс, вперил поглед в младия мъж, — или ще пръсна мозъка на управителя ви върху този мек килим. Незабавно, чухте ли ме? — добави остро.

Младият мъж погледна към управителя, който трепереше, но изрече съвсем ясно:

— Non, Pierre, jamais.

— D’accord — прошепна в отговор асистентът.

— Не можете да отречете, че не ви дадох възможност. — Игнейшъс дръпна ударника. Потта вече се стичаше на вади по лицето на управителя, а младият мъж извърна очи в очакване на ужасяващия пистолетен изстрел.

— Отлично — каза Игнейшъс, свали пистолета от главата на управителя и седна на мястото си. И двамата банкери трепереха онемели.

Министърът взе очуканото куфарче от земята и го постави на стъклената масичка пред себе си. Натисна закопчалките и капакът се отвори.

Двамата банкери зяпнаха грижливо подредените редици от стодоларови банкноти. Всеки сантиметър от вътрешността на куфарчето беше запълнен. Управителят набързо изчисли, че сумата вероятно наброяваше около пет милиона долара.

— Чудя се, господине — рече Игнейшъс, — какво ще кажете да си отворя сметка във вашата банка?