Петко Р. Славейков
Чужбина

Далеч от мила бащинина,

от драго първо либе,

на тази чужда земя

разтуха ми не иде.

 

Ах, весела е пролетта,

приятно е времето,

но тъмен е за мен света

и тъжно ми сърцето.

 

В гората славей като пей,

на жалост отговаря

и тихий ветрец ако вей,

сълзите ми събаря.

 

Шумливи, росни ветрове

тъги не разпиляват;

градински, полски цветове

не ме развеселяват.

 

От тукашните красоти

една не ме привлича,

към тях сърце ми не лети,

не мож да ги обича.

 

1852 г.