Такър Маларки
Възкресението (42)

Послеслов

През 1949 г. Албер Еид изнася Кодекс №1 нелегално в Америка, където се опитва да го продаде за 22 000 долара. Не успява и го депозира в банков сейф в Белгия. Холандският професор Жил Киспел уговаря швейцарския психоаналитик Карл Юнг да закупи кодекса. Години наред Юнг е очарован от гностиците, така че кодексът щял да му даде възможност да пише пространно върху гностицизма. Ето защо Юнг наистина го купува и го отнася в Цюрих, където се пази и до днес под названието „Кодексът на Юнг“.

По-голямата част от текстовете остават дълги години под грижите на Мария („Анджела“) Датари. С помощта на Фокион Тано тя неколкократно се опитва да продаде апокрифите и да ги изнесе нелегално от Египет, ала опитите й пропадат. Когато в началото на петдесетте години на миналия век текстовете най-после стават притежание на египетското правителство, Датари иска 100 000 долара за тях. Не й плащат нито цент. През 1952 г. колекцията е национализирана. Апокрифите са изложени в Коптския музей в Кайро.

През следващите двайсет години се организира нова надпревара. Международната научна общност се стреми да получи достъп до кодексите. Д-р Пахор Лабиб, новият директор на Коптския музей, ограничава до минимум достъпа до текстовете. Разрешават само на шепа хора да ги видят, при това малцината посветени се заклеват да не говорят за видяното. Първите факсимилета на кодексите от Наг Хамади се излагат пред публика едва през седемдесетте години на миналия век.

Митарствата на евангелията, открити в Наг Хамади, биват белязани от самото начало с поредица от странни случайности. Една след друга се появяват пречки, препятстващи пътя на апокрифните евангелия до обществеността.

Хронология

Година	Археологически открития	Египет	Европа
1896	Археолозите Бърнард Гренфел и Артър Хънт откриват първите папирусни фрагменти при разкопките в Оксиринх, Египет. Немският професор Карл Шмид закупува четири коптски папируса, в това число Евангелието от Мария Магдалена.
1898	Гренфел и Хънт публикуват първия том на фрагментите, открити от тях в Оксиринх.
1923	Английският археолог Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон в Долината на царете в Египет.
1936		Подписан е англо-египетски договор.
септември 1940 — май 1941			Десетки хиляди загиват и повече от милион жилища са разрушени при въздушните нападения над Лондон.
1945
януари			Съветската армия освобождава Освиенцим.
април			Хитлер умира в бункера си в Берлин.
май			СССР и съюзниците разгромяват Германия.
август			САЩ хвърлят атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.
ноември			Започва Нюрнбергският процес срещу военнопрестъпниците от Втората световна война.
декември 1945 — януари 1946	В Наг Хамади са открити текстовете на гностическите евангелия от бедуина Мохамед Али.
1945–1946		В Кайро избухват антианглийски размирици.
1947	Бедуински пастири откриват ръкописи в пещера над долината Кумран край Мъртво море в сегашен Израел.
юни			Провъзгласен е планът Маршал за преустройство в Европа.
август			Провъзгласена е независимостта на Индия и Пакистан от Великобритания.
1948	Сравняват се Евангелието от Тома, открито в Наг Хамади, и трите гръцки фрагмента от Оксиринх.	Египетският министър-председател Махмуд Нуграши Паша е убит от член на организацията „Мюсюлманско братство“.
януари			Индийският водач Махатма Ганди е убит.
февруари			Комунистите вземат властта в Чехословакия.
май			Създадена е държавата Израел; обявена е първата арабско-израелска война. В Южна Африка Националната партия въвежда политика на апартейд.
юни			СССР прекъсва сухопътния транспорт към Западен Берлин; започва снабдяването на Берлин по въздух.
юли			Американският президент Хари Труман разпорежда разпускането на американските въоръжени сили.
1949		В Египет е сформирано ново правителство. Британски войници стрелят срещу протестиращи граждани в Египет.
януари			Китайските комунисти печелят победа в гражданската война в страната.
април			Създаден е Северноатлантическият пакт НАТО.
септември			СССР прави първите опити с ядрено оръжие.
3 януари 1950		Партията Wafd печели мнозинство; крал Фарук обещава социални реформи.
1952		Крал Фарук е свален чрез военен преврат с участието на Гамал Абдел Насър и Ануар Садат.
10 май 1952	Юнг приключва сделката по закупуването от Албер Еид на кодекса с Евангелието от Тома.
1953		Сблъсъците между египетските и британските военни части в района на Суецкия канал се ожесточават.
1955	Немският учен Валтер Тил публикува текстовете, закупени от Карл Шмид през 1896 г.
1956		Последните британски войски напускат района на Суецкия канал и Египет. Египет обявява независимостта си.

За героите

Того Мина: директор на новия Коптски музей до 1949 г., когато умира на четирийсет и три годишна възраст. Решителен и целеустремен, Мина неколкократно прави безуспешни опити да осигури безопасността на находките от Наг Хамади.

Пахор Лабиб: през 1950 г., след смъртта на Мина, става директор на Коптския музей.

Албер Еид: белгийски търговец на антикварни предмети, притежател на текстовете, открити в Наг Хамади. Нямал е никакъв интерес да сътрудничи на Того Мина, нито на египетското правителство, тъй като е очаквал да спечели много повече от продажбата им на свободния пазар. Макар и предупреден от Мина да не изнася ръкописите извън страната, през зимата на 1948 г. Еид ги пренася нелегално през египетската граница за Ню Йорк. Но тъй като не успява да намери купувач за тях, по-късно ги отнася в Белгия. През 1951 г. Еид умира и на следващата година вдовицата му Симон продава текстовете на психоаналитика Карл Юнг.

Фокион Тано: търговец на антикварни вещи, който твърдял, че е съветник на Мария Датари по търговските въпроси.

Жан Дорес: току-що завършил история, специалист по раннохристиянски ръкописи. Вероятно най-упоритият търсач на истината за текстовете от Наг Хамади, чиито последни подробности стават ясни едва през 1975 г.

Анджела Датари: истинското й име е Мария. Промених го, защото представата ми за тази тайнствена жена беше някак по-„ангелска“. Италианка, вдовица, която се разбрала с Фокион Тано да получи колкото е възможно по-висока цена за текстовете — прави им фотокопия, които изпраща във Франция. Там те привличат вниманието на Жан Дорес. Дорес заминава за Египет да види колекцията и се сближава с Того Мина, ала двамата не успяват да съберат пари и да закупят текстовете (след убийството на министър-председателя Нуграши Паша, правителството спира да ги субсидира). Датари е задържана на летището в Кайро при опит да прекара текстовете през граница, за да ги покаже на папата. Предложенията на египетското правителство за покупка на текстовете биват отхвърлени. Накрая кодексите са поставени под закрилата на египетското Министерство на античните предмети. Колкото и да е невероятно, през следващите седем години колекцията остава заключена в един куфар в министерството, а по-късно е обявена за национално богатство.

Карл Шмид: през 1896 г. закупува четири текста на коптски език. Полага огромни усилия да ги преведе и да ги отпечата, ала се сблъсква с най-различни пречки и едва през 1955 г. целта е постигната. Но Шмид вече не е между живите и неговият колега Валтер Тил продължава делото му.

Мохамед Али: бедуин, случайно попаднал на скритите в земята текстове, докато копаел при скалите на Джабал-ал-Тариф.

Рагхиб: учител по история в Наг Хамади, който знаел да чете и пише на коптски език и разбрал скритата стойност на текстовете, изкопани от Мохамед Али.

Св. Пахомий: езичник по рождение, основал манастир в пустинята на Египет през IV в. сл.Хр., чиито развалини се намират на няколко километра от разкопките в Наг Хамади, където са открити евангелията.

Географско уточнение: тъй като папирусите са намерени близо до древното селище Ксенобоския (край Хамрах Дум), откритието се свързва с името на най-близкия известен град Наг Хамади.

За гностицизма

Гностицизмът обхваща много и разнообразни форми на религиозната мисъл в Римската империя в периода между I в. пр.Хр. и IV в. сл.Хр. Гностиците са съществували в цял свят много преди Христос. Манихейските гностици живеят в Европа, Северна Африка и Китай; ислямистките гностици са в мюсюлманския свят; мандеанските обитават Иран и Ирак; катарите — Западна Европа. На разнообразните форми на гностицизма съответстват и различни традиции, писатели и видове литература (като например валентинска, сетска, мандеанска, манихейска, ислямска, катарска). Не всички ръкописи, открити в Наг Хамади, се считат за гностически текстове.

Дуализмът, състоящ се в отричането на материалното и в утвърждаването на духовното, за което се смята, че се постига чрез гносиса, т.е. чрез познанието, е от първостепенно значение за гностиците. Най-тежкият грях за тях е невежеството. Църквата обявява гностичната мисъл за еретична.