Такър Маларки
Възкресението (35)

Глава трийсет и трета

Антъни се спря пред кабинета на Чарлс Бастиан и видя, че е заключен. Нетърпеливо зачака в своя кабинет с широко отворена врата да долови шума от стъпките на Джема. Беше потънал в мисли. С отминаването на утрото го обзе безпокойство, в душата му се прокрадна паника.

Бяха открили Того Мина мъртъв. Случаят все още не бе оповестен. Щеше да има разследване, но засега се говореше, че е умрял от естествена смърт — у дома си, в леглото.

Антъни почака до обяд. Накрая си събра нещата и излезе; на улицата спря такси, за да го отведе до дома на баща му.

Още щом влезе, я повика по име.

— Закъснял си, братле — провикна се Майкъл от библиотеката. — Птичката отлетя.

Когато брат му влезе в стаята, той развя някакво писмо. Антъни бързо го прочете и му го върна.

— Кога тръгна?

— Кой знае? Бях подремнал и току-що се събуждам.

— Има ли още някой тук?

— Съжалявам, братле. Сам съм.

Майкъл наклони глава и му намигна.

— Какво смяташ да правиш?

— Тя не познава страната.

— Ще се оправи. Не знаеш ли?

— Ти не знаеш в какво се е забъркала. Не бива да пътува сама.

— И какво предлагаш?

— Ще я последвам.

— Не ми казвай, че ще се правиш на герой. Ще повърна.

— Бих го нарекъл любезност от моя страна. Освен ако ти не желаеш да тръгнеш.

— Бих могъл, но не днес. В момента главата ми се цепи. Не съм обядвал.

— Но си се напил.

— Е, да, защото изгубих красивата си медицинска сестра. Лошите новини трябва да се лекуват.

Антъни го изгледа продължително.

— Твоя работа.

— Тръгвай, тръгвай — отпъди го с ръка Майкъл. — Върни госпожицата обратно при мен.

Антъни откри Амад в кухнята.

— Какво знаеш по въпроса?

Амад вдигна вежди и важно замълча.

— Джема каза ли ти, че ще пътува?

— Каза ми, да.

— И ти какво й каза?

— Посъветвах я да внимава като избира водач в хотела. Предложих й да я придружа, но тя, както добре знаеш, държи на независимостта си.

 

 

Антъни премина тичешком по улиците на Гардън Сити в търсене на такси. Усещането му, че Джема е в опасност, растеше с всяка изминала минута. Не знаеше и какво се бе случило с Мина. Мина, който бе сравнително млад мъж, не би трябвало да умре в съня си. И все пак Антъни не можеше да си представи защо някой би пожелал смъртта му, не и сега. Ами ако Мина бе споделил с някого вероятността Бастиан да се е готвил да наложи нов вид християнство? Пренаписано християнство с друг Нов завет. Това би могло да е причина за убийство, особено ако Мина се е похвалил, че притежава доказателства за това — доказателства, известни на много малък брой хора; доказателства, които биха изчезнали със смъртта на известените.

Но с кого би могъл да разговаря?

Таксито намали покрай някакъв строеж и Антъни се напрегна, за да види докъде бяха стигнали, после безпомощно се отпусна на седалката. Струваше му се, че Джема щеше да бъде голяма пречка пред онези, които биха се опитали да разрушат труда на баща й, особено след като единствената цел в живота й бе да го възроди.

Не само че знаеше твърде много — тя най-безгрижно се бе запътила към самия източник на очакваното насилие. Щом зърна хотел „Шепърд“, Антъни хвърли няколко банкноти на предната седалка. Таксито още не бе спряло, когато той изхвърча навън.

 

 

Веднага узна подробностите — такива, каквито бяха. Опитен екскурзовод развеселено му съобщи, че англичанката много бързала. Наела водач — единствения, който се съгласил да пътува през този ден.

— Най-вероятно някакъв мошеник — опипа почвата Антъни.

Персоналът на хотела не познаваше мъжа; той не бе от техните екскурзоводи. Работник в конюшните си спомни, че са тръгнали с камили.

— С камили ли? — недоверчиво попита Антъни. — За Луксор?

Той бързешком прекоси огромното фоайе на хотела до най-близкото писалище, където нахвърли една бележка. Пред хотела откри някакво момче и му напъха няколко монети в ръката.

— Отнеси я на Габар. Фелуката му е хвърлила котва в Маади, казва се „Ибис“. Познаваш ли района?

Момчето кимна с глава.

— Кажи му, че следобед ще го чакам на пристана. И по-бързо!