Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Resurrection, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Донева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2018)
Издание:
Автор: Такър Маларки
Заглавие: Възкресението
Преводач: Мария Донева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Консултант: Владимир Атанасов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Галина Михайлова
ISBN: 978-954-529-807-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4526
История
- —Добавяне
Глава двайсет и осма
На сутринта Майкъл беше вече заминал и в къщата цареше неловко спокойствие. Денят отмина, отмина и следващият. Джема сортираше и подреждаше нещата на баща си в кашони, а следобедите прекарваше в библиотеката на музея, за да избяга от напрегнатата атмосфера в дома на семейство Лейзар. В тревожно очакване на предстоящата война Дейвид се ровеше във вестниците и списанията, дори си правеше труда да търси последните им броеве в най-скъпите хотели на Кайро. Найлах бе потънала в обществени ангажименти, тъй като европейците в града се намираха в състояние на френетична активност. Войната приближаваше. А те добре знаеха, че скоро животът им щеше коренно да се промени.
Джема почти винаги се хранеше в кухнята с Амад и двамата се наслаждаваха на мълчанието си. В тишината между думите, които си подхвърляха, тя вътрешно се подготвяше да напусне Кайро. Вече не се съмняваше, че времето, отредено й за работа в музея и за пребиваване в дома на семейство Лейзар, привършва. Тук тя нямаше да намери своя нов дом, както бе очаквал баща й. Не и без него. Без него мястото й беше в Лондон.
Майкъл бе отсъствал вече три дни, когато тя най-после подлепи с лента и последните кашони в кабинета на баща си и на излизане заключи вратата. Като си наложи да не мисли за свършеното от нея, тя се качи горе в библиотеката, за да прочете и последната книга за азбуките. Намираше утеха в работата, ала и тя щеше скоро да свърши.
Прелистваше ту книгата с азбуките, ту „Католическа енциклопедия“, която продължаваше да я очарова и едновременно с това да я отблъсква. Беше преписала най-потресаващите пасажи, повечето от които се намираха в пространния увод за гностиците и гностичната литература, описани от авторите на енциклопедията като „арогантен рев на фукльовци“ с „нулева стойност“. Без да използват каквито и да е примери, те квалифицираха Евангелието от Тома като „цинично и глупаво“. От време на време емоциите в написаното ставаха тъй прозрачни, че чак я досмешаваше. И това бе енциклопедия, справочник, а не ученическо съчинение. Антъни е бил прав, като й каза, че яростното отхвърляне на гностиците само доказва тяхната правота и заплахата, която представляват за църквата. Преписа и последното изречение в тетрадката си:
С развитието на християнството в Римската империя гностицизмът се разрасна като гъба от корена си, претендирайки, че е истинското християнство. Отровното му въздействие бе тъй злотворно, че първите отци посветиха живота си на неговото изкореняване.
Джема затвори енциклопедията. Може би ще дойде денят, в който обществото ще разбере, че християнството е било създадено от хора стотици години след Иисус, че вероятно самият Иисус не ще разпознае религията, която носи неговото име, че в наше време жените не се приемат на равна нога с мъжете в католическия дом Господен, че всички останали религии се смятат за непълноценни, че нелепата навремето идея за една-единствена църква сега е евангелска истина. Докато мислеше за това, Джема изпитваше физическа болка.
Отново се обърна към азбуките и сравнителните таблици. Ала редиците от букви и символи нараняваха очите й. Направи онова, което си мислеше, че би направил и баща й, и се зачете в историята на азбуките, като започна с коптската, тъй като й се струваше, че тъкмо тя е най-важната в тази страна.
Прочете, че думата „копт“ произлиза от гръцката „айгюптиос“, която означава „египтянин“. Впоследствие е била съкратена и е станала „гюптиос“, а после е била преведена на арабски като „копт“. На египетски се е превърнала в „коптос“. Коптското писмо е изместило йероглифите, които египтяните използвали в продължение на три хиляди години.
Коптската азбука не е оригинална; тя е била почти изцяло копирана от гръцкото писмо. Ала в гръцкия език има звукове, които не се срещат в египетския, затова с тези неприсъщи за езика звукове са обозначавали цифрите. По-късно коптите добавили пет букви, които взели от друга азбука, наречена „демотическа“, с която можели да записват звуковете, липсващи в гръцкия език.
Получило се е като пола от кръпки, помисли си Джема. Усмихна се. На баща й щеше да му хареса. Той обожаваше главоблъсканиците. „Когато решавам кръстословица, подчертаваше той, забравям за времето, а това означава, че се чувствам истински щастлив.“
Джема продължи. За разлика от предишните три писмености коптската имаше и съгласни, и гласни. Една от най-ранните и най-великите писмености, онази, върху която гърците изградили собствената си азбука, се наричала финикийска[1].
„Финикийска“, написа тя.
Джема спря и прочете пасажа още веднъж. Тъкмо финикийското писмо е служило за основа на останалите три азбуки. То е било отправната точка, здравият темел, оригиналът. Джема записваше в тетрадката си. Финикийското писмо съдържа само съгласни. В него „няма гласни“.
Тя прегъна коляно и седна на него; огледа се — опасяваше се, че вълнението й е видимо за всички. Ала никой не я гледаше. Наведе глава и отново впери поглед в страницата. После отбеляза докъде е стигнала и се втурна обратно към кабинета на баща си, за да разгърне малкото книги, които още не бе опаковала. Само след няколко минути отново се върна в библиотеката с берлинския дневник на баща си в ръка.
За миг си помисли, че ще може да разчете написаното от него, че всичко ще й се изясни. Но уви! Нещо липсваше. Имаше цяла част, която все още не бе намерила.
Пак отвори книгата на азбуките и преди да задреме, прочете още десет страници. Имаше нужда от кафе. Имаше нужда от храна. Но вместо това размърда краката си, протегна ги напред и отново погледна към написаното в книгата, което я бе накарало да се унесе в дрямка. Говореше се за посоката на писане и за това как с времето посоката се е променяла — отдясно наляво, отляво надясно и т.н. А после, прочете тя, се е получило нещо като „бустрофедон“[2].
Бустрофедон, прошепна тя. Каква удивителна дума! Присъща на стила, използван в старогръцкия език, когато посоката на писане се е променяла при всеки ред. Отначало Джема не разбра нищо. После разчете превода на думата, която буквално означаваше „като оран с волове“. Означаваше да четеш и пишеш по начина, по който воловете разорават нивата — като тръгват обратно в края на всяка бразда. Тя се обърка още повече. Следвайки тази система, самите букви бяха обърнати в зависимост от посоката на писане, така че ако единият ред имаше смисъл, следващият представляваше чиста глупост. Всъщност, каза си Джема, всеки втори ред трябваше да се чете с помощта на огледало.
Отново погледна в дневника на баща си и застина на място. После взе молива и започна да транскрибира думите в стиха. Отне й повече от час. Когато стихът бе готов, тя се вторачи в него. Внезапно я достраша да продължи. Бе излязла на пътя, по който бе вървял баща й. Осъзна, че не желае да продължи сама. Върна се в кабинета му, напъха в чантата си последния му дневник, копието на финикийската азбука и няколко празни листа и моливи. Заключи вратата зад себе си и излезе от музея. Тръгна по тесните улици право към реката.