Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Step on a Crack, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стамен Стойчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж
Заглавие: Лош късмет
Преводач: Стамен Стойчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-0804-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889
История
- —Добавяне
79.
Целунах жена си по челото и последвах Сали в коридора. Старшата сестра ме погледна право в очите. Лош знак. Веднага си помислих за неочакваните промени в болничната стая на жена ми. Хубавите нови чаршафи. Свежите цветя. Май вече се бяха заели с подготовката по изпращането й.
Не. Не можех да го приема.
— Краят наближава, Майк — заговори тя. — Съжалявам. Толкова съжалявам.
— Колко й остава? — промълвих аз, забил поглед в килима в коридора, но после събрах сили да вдигна очи към Сали.
— Седмица — едва чуто отрони сестрата. — Дори може би по-малко.
— Седмица? — повторих. Усещах, че звуча като разглезено дете. Но вината не бе на сестрата. Тази лейди бе ангел на милосърдието.
— Колкото и да ти се струва невъзможно, трябва да се подготвиш — добави Сали. — Не прочете ли книгата, която ти дадох?
Беше ми дала нашумялата книга на Елизабет Кюблер-Рос „За смъртта и умирането“. В нея се описваха етапите на смъртта: отричането, гневът, опитите за бунт, депресията, примиряването.
— Мисля, че съм заседнал в етапа на гнева — признах й.
— Ще трябва да се измъкнеш от него, Майк — скастри ме старшата сестра. — Нека ти кажа нещо. В това място съм виждала няколко случая, които, срам ме е да го кажа, не ме разтърсиха много. Твоята жена не е от тях. Сега Мейв има най-много нужда от силата ти. Време е да се примириш. О, и още нещо, Майк: страхотна обица.
Затворих очи и усетих как лицето ми пламна от гняв и смущение, докато чувах отдалечаващите се стъпки на старшата сестра. Болката, която ме пронизваше, като че ли нямаше предели. Струваше ми се невероятно силна, сякаш всеки миг ще избухне в гърдите ми като бомбен взрив, който ще унищожи света, ще покоси всичко живо.
Но всичко изчезна, когато някой в съседната стая включи телевизора.
„Очевидно светът все още си е на мястото“ — помислих си, отворих очите си, изгарящи от сълзите, и закрачих към асансьора.