Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (61)

58.

Какво, по дяволите, е това? И как можа да се случи?

Облегнат на една от мраморните колони в катедралата, Джак стисна още по-здраво деветмилиметровия си пистолет и напрегна слух.

Тъкмо трескаво се оглеждаше, когато някаква фигура в черно изскочи от вратата на стаичката за продажба на църковни сувенири. Помислил, че е някой незнайно как проникнал командос от Отряда за спасяване на заложници, Джак мълниеносно измъкна пистолета и стреля.

„Промъкнали са се отнякъде“, помисли си той. Сигурно двамата с Чистника бяха пропуснали нещо. Изчака да чуе шума от трополенето на ботуши по мраморния под. Или прошепнати заповеди. Огледа тялото си за червената точка от лазерния прицел, което би означавало, че в следващата секунда щеше да е мъртъв.

— Какво стана? — извика Малкия Джон, дотичал по централната пътека с още двама от другарите си. В едната си ръка стискаше граната, а в другата — деветмилиметров пистолет.

— Някакъв тип в черно изскочи от стаичката за сувенирите. Не мисля, че беше Уил Смит. Струва ми се, че го улучих.

— От федералните ли е? — прошепна Малкия Джон и вдигна очи към високите цветни прозорци. — Но как са проникнали?

— Не зная — отвърна Джак и надзърна зад колоната. — Там, до купела за кръщаване, лежи едно тяло. Аз ще го отстраня. А вие, момчета, проверете стаичката за сувенирите. Но първо стреляйте.

Мъжете се разделиха и се втурнаха към предната част на катедралата. Джак излезе на пътеката, насочил пистолет към тялото, проснато върху мраморния под. То не помръдваше.

Като видя кого бе застрелял, се тупна по челото с още топлото дуло на пистолета си. „Какво направих?“

Джак сведе очи към възрастния свещеник. Светлината на свещите проблесна в тъмната локва кръв под главата му. „Мамка му!“

Малкия Джон притича до него.

— Няма никой в стаичката — задъхано рапортува той. После погледна към мъртвия свещеник и безжизнените му, разширени от предсмъртния ужас очи.

— По дяволите! — изруга той.

Джак се наведе и се вгледа в мъртвешки застиналото му лице.

— Видя ли какво ме накара да сторя? — изрече гневно.

Малкия Джон напъха пистолета си обратно в кобура.

— Какво ще правим сега? — попита.

„Добре че момчетата ми пазят гърба“ — каза си Джак, докато още оглеждаше невинния човек, когото току-що беше застрелял. Беше им казал, че може да се стигне до убийства и те се бяха съгласили.

Поне ще има компания в Ада.

— Ще използваме случилото се — заговори той. — Не исках нещата да загрубяват, но явно май вече нямаме избор.

— Да го използваме? — учуди се Малкия Джон и погледна към мъртвия свещеник. — Как?

— Хвани доброто отче за краката и ръцете — заповяда му Джак. — И без това вече се уморих от цялото това чакане. Време е да ускорим часовника и да ги притиснем малко. Захващаме по-твърда игра.