Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (58)

55.

Пред училището „В името божие“ фамилията Бенет предизвика известно задръстване в нюйоркския трафик, когато след половин час се изсипахме пред голямата предна врата. Красива брюнетка, вероятно модел, с черна рокля със старинна кройка, изпълзя от едно такси. Несъмнено бе прекарала изморителна нощ, защото се спря на тротоара, притисна длан към деколтето си и ахна, като видя костюмите на нашата семейна артистична трупа. Дори и един минаващ по тротоара метросексуален тип с палто от камилска вълна не успя да прикрие любопитството си и ни гледаше със зяпнала уста, докато сваляше от ухото си слушалката на своя айпод, за да притисне към него звънящия си мобилен телефон.

Но най-радваща душата бе реакцията на сестра Шийла.

— Бог да ви благослови, господин Бенет — извика ми тя, наистина усмихната, докато сваляше резето на вратата.

Когато се върнах в семейния микробус, ми стана горещо въпреки студа навън. Реших да поседна за минута. Чак сега намерих време да хвърля един поглед върху днешния „Таймс“.

Веселото ми празнично настроение мигом се изпари, когато видях снимката си под водещото заглавие на първата страница:

ПОХИЩЕНИЕ ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО НА ПЪРВАТА ДАМА КАРОЛАЙН ХОПКИНС

„Ние нищо не знаем“ бе изписано с нескрито злорадо задоволство под моята снимка. Отклоних поглед към най-долния ред, където беше името на репортера.

Кати Калвин.

Че кой друг би могъл да го напише?

Поклатих глава и усетих как се изпълвам с гняв. Беше успяла да ме представи в най-лоша светлина. Дори снимката не струваше. На нея бях показан със замислено изражение, което лесно можеше да бъде изтълкувано като тотално объркване. Навярно са ме щракнали, докато съм търсел пазача на катедралата.

„Благодаря ти за петнадесетте минути слава^[1], Калвин — помислих си. — Не биваше да го правиш“. Нямах търпение да дочакам срещата с командира Уил Матюс. Щеше да падне голям майтап, докато ми прави „комплименти“ за страхотния пиар с репортерката на „Таймс“.

И докато бях още на тази вълна, захвърлих гневно вестника на седалката и завъртях стартера на микробуса.

Ех, момче, голям късмет извъди да се окажеш в центъра на цялата гореща каша.