Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (2)

II.

„Моля те, Господи, не. Не позволявай това да се случи. Недей!“ — помоли се Стивън Хопкинс, докато се надигна пребледнял и опита отново да извика за помощ. Стив Беплар вече беше до него, грабна масата и я блъсна настрани.

Кристални чаши и порцеланови чинии се изпотрошиха върху полирания дървен под, когато агент Сюзън Ву, най-близко намиращата се от четиричленната охрана, изтегли г-жа Хопкинс от сепарето. Агентката незабавно бръкна с пръст в устата на Каролайн, за да извади остатъците от храната. После застана зад нея, притисна юмрук към гръдния й кош и започна да изпълнява метода на Хаймлих за първа помощ при опасно задавяне.

Стивън наблюдаваше безпомощно как лицето на жена му от червено стана почти черно мораво.

— Спрете! Почакайте! — намеси се той. — Тя не се е задавила. Това е алергията! Тя е алергична към фъстъчено масло. Намерете лекарството й! Малката писалка, която винаги носи със себе си. Къде е чантата й?

— В колата отвън! — извика агент Ву, затича се през залата и след минута се завърна с чантата на Каролайн в ръка.

Стивън Хопкинс изсипа съдържанието на чантата върху атлазената дамаска на сепарето.

— Няма я тук! — изохка той, докато трескаво ровеше из гримовете и флакончетата с парфюми.

Стив Беплар извика нещо в микрофона в ръкава си, сетне вдигна на ръце бившата Първа дама, сякаш беше заспало малко дете.

— Към болницата, сър! — задъхано каза той, забързан към изхода, докато всички останали в ресторанта го изпращаха с ужасени погледи.

След броени секунди Стивън Хопкинс седеше на задната седалка на движещия се с бясна скорост полицейски автомобил „Краун Виктория“ и придържаше главата на жена си върху скута си. Тя дишаше накъсано със свистящи хрипове, сякаш въздухът изгаряше дробовете й. Сърцето му се свиваше от мъка, докато я гледаше как стиска очи, мъчена от жестока болка.

На алеята пред входа на спешното отделение към болницата „Сейнт Винсънт“ на Петдесет и втора улица вече ги очакваха лекар и санитар с носилка на колела.

— Предполагате, че е алергична реакция ли? — попита един от притичалите след малко лекари, докато мереше в движение пулса на Каролайн. Двама санитари с все сили бутаха носилката през плъзгащите се стъклени врати.

— Тя има силна алергия към фъстъченото масло. Още от дете — обясни Стивън, придържайки Каролайн от едната страна. — Предупредихме кухненския персонал в „Л’Арен“. Трябва да е станала някаква грешка.

— Тя е в шок, сър — рече докторът. Препречи пътя на бившия президент, докато вкарваха количката през вратата с надпис САМО ЗА БОЛНИЧЕН ПЕРСОНАЛ. — Ще се опитаме да я стабилизираме. Ще направим всичко…

Стивън Хопкинс избута рязко слисания лекар от пътя си.

— Няма да я оставя! — изкрещя той. — Да вървим! Това е заповед.

Когато нахълта в шоковата зала, сестрите вече бяха свързали интравенозната система към ръката на Каролайн, а на лицето й бяха нахлузили кислородната маска. Той потръпна, като видя как срязаха красивата й рокля, за да прикрепят към оголената кожа сензорите на апаратурата за следене на сърдечната дейност.

Щом го включиха, апаратът записука с ужасяващ, непрекъснат бипкащ сигнал. После върху течащата червена лента на екрана се изписа права черна линия. Една от сестрите незабавно се зае да нрави сърдечен масаж на Каролайн.

— Дръпни се! — извика докторът и натисна електрошоковите подложки към гръдния кош на бившата Първа дама.

Стивън видя как тялото й рязко подскочи нагоре, след което апаратът издаде тих звук, а върху монитора се изписа остър пик нагоре. После още един.

Ударите на сърцето й се възстановяваха чудодейно.

Сълзи на благодарност избиха в очите на Стивън.

Ала в следващия миг отново се чу ужасяващият монотонен сигнал.

Докторът опита още няколко пъти животоспасяващата процедура с дефибрилатора, но пищящият апарат продължаваше да издава стържещ звук. Последното, което видя бившият президент, бе милосърдният жест на предания агент от специалните служби.

С насълзени очи Стив Беплар протегна ръка и изскубна щепсела от стената с жълти фаянсови плочки, за да накара дяволската машина да замлъкне.

— Толкова съжалявам, сър. Тя е мъртва.