Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. —Добавяне

9.

Какъв интересен, пълен със събития ден се очертаваше. Дори може да се каже исторически.

Сребристият утринен звън на камбаните на „Сейнт Патрик“ още отекваше в мразовития въздух, надвиснал над Пето авеню, когато Чистника пристигна пред масивните порти на катедралата. Изтръска мокрото си палто и поклати глава, докато огледа тълпата от ненормалници, дето вече се бяха подредили на тротоара, зад полицейските барикади, на опашка по четирима в редица.

До началото на опелото на Каролайн Хопкинс оставаха още четиридесет минути, но навалицата вече бе толкова тъста, че купчините от донесените цветя бяха отрупали пода на църквата, извисена между две съседни пресечки на авенюто. Никой не отричаше, че Каролайн бе извънредно популярна Първа дама, но по-важен за тези глупаци бе фактът, че тя бе родена и отрасла в Ню Йорк. Тя беше една от тях. Да бе, как ли не! Както и кметът на Ню Йорк беше един от тях.

Чистника се зареди с още една доза кофеин, докато продължаваше да оглежда сцената. На върха на стъпалата пред фасадата на катедралата „Сейнт Патрик“ зърна един червендалест гайдар от оркестъра на нюйоркските пожарникари. Той загръщаше карираната пола около белите си бедра в напразен опит да се предпази от пронизващия вятър.

В преддверието, веднага след разтворените бронзови врати, високи колкото триетажна къща, сержант от морската пехота проверяваше почетния караул, съставен от гвардейци от сухопътните сили, флотата, военновъздушните сили и морската пехота. Чистника опъна краищата на безупречно чистата си синя куртка и изтупа въображаема прашинка от рамото си.

И тогава лимузините започнаха да пристигат.

Пръв се появи Андрю Търман, кметът на Ню Йорк, което бе напълно логично според Чистника. Търман винаги бе претендирал, че е сред най-близките приятели на семейство Хопкинс.

Следващите видни личности бяха кинозвездите Мерилин и Кенет Рубинщайн. Прочутите актьори бяха политически активни, известни като пламенни защитници на околната среда. Те създадоха заедно с Каролайн затрогващи клипове, в които се призоваваше да се спре опустошаването на дивата природа на Аляска от сондажите за петролни кладенци. Участваха и в други глупави начинания. А междувременно в Уестчестър и двете им хлапета, тийнейджъри, имаха сериозни проблеми с дрогата и алкохола.

Някой от тълпата, струпана по Пето авеню, подсвирна и Кенет Рубинщайн, двукратният носител на „Оскар“, се извърна в тази посока, за да заслепи присъстващите със своята усмивка за един милион долара. Замаха с ръце с такова въодушевление, сякаш му поднасяха третия „Оскар“. Чистника се ухили, като видя как чернокосата му съпруга Мерилин здравата го сръга с лакът в ребрата. „Реалностите на киното“, помисли си той.

Плътно зад кинозвездите пъплеше лимузината на магната в търговията с недвижими имоти Зейвиър Браун и жена му, дивата Селест, в костюм на „Шанел“. Влиятелната двойка също бе сред най-близките приятели на Първата дама. По дяволите, та кой от днешните видни личности не беше?

След лимузината се движеше колата на куотърбека от „Ню Йорк Джайънтс“ Тод Сноу. Пръстенът му, с който бе удостоен като един от футболистите, спечелили купата „Супербоул“, блесна ослепително, докато той преметна ръка през рамото на красивата си съпруга, бивш модел. Този прочут спортист също бе помагал на Каролайн Хопкинс в благотворителната й дейност.

Чистника огледа със задоволство затъмнените прозорци на лимузините, подредени в дълга колона на север чак до Пето авеню. Здравейте, цялата тайфа вече е тук. Е, почти цялата.

Накрая вдигна очи към гигантския прозорец от цветно стъкло и двете величествени кули, извисяващи се до деветдесет метра пред фасадата на катедралата. „Всичко това е било изградено само за да бъде задоволена суетата на строителите — помисли си Чистника, докато потропваше с обувките си върху плочите, за да постопли краката си. Ще е чудо — каза си той — да се намери място за ковчега в претъпканата катедрала“.