Дик Франсис, Феликс Франсис
Смъртоносен галоп (22)

Епилог

След половин година отворих „Максимилиан“ — модерен и вълнуващ ресторант на южната страна на Бъркли Скуеър в Мейфеър. Сервирахме основно френска кухня с леко английско влияние.

Откриването се превърна в грандиозно събитие с много поканени гости. Имаше дори струнен квартет, който свиреше в единия край на голямата зала. Погледнах натам — четири високи елегантни млади дами с черни рокли. Обърнах по-специално внимание на виолистката. Тя бе със светлокестенява коса до раменете, хваната на опашка, светлосини очи, високи скули и въздълъг нос над широка уста и квадратна челюст. Свиреше на нова виола — е, нова за нея. Лявата й ръка играеше нагоре-надолу по грифа и това ми позволяваше да виждам от време на време проблясващия диамантен годежен пръстен. Бях й го дал на подгънато коляно в кухнята минути преди да пристигнат първите ми гости за вечерта.

— Винаги съм смятал, че се казваш Максуел — изгърмя глас в ухото ми. Беше Бърнард Симс. — Разбрах, че си решил да направиш от ищцата почтена жена — допълни той и поклати глава, но с усмивка.

— Виновен — признах аз, също с усмивка.

Делото срещу мен по член седем на Закона за безопасна храна от 1990 бе прекратено, а гражданският иск за натравяне бе уреден по извънсъдебен начин, при което ищецът бе приел от ответника неуточнена компенсация. Агентът на Каролайн бе направил опит да си поиска своите 15% от сумата, за която никой нямаше никаква представа, но Бърнард му бе обяснил авторитетно, че единственото, на което има право, е комисиона на база нейните приходи, както и че е била предложена и приета компенсация не за пропуснати ползи, а за причинени неудобства. Това не му бе доставило никакво удоволствие, но за Каролайн щеше да е много трудно да свири само на 85% от своята виола „Стефано Скарампела 1869“.

Детектив — инспектор Търнър в крайна сметка ми се обади и дори се яви лично, когато му казах, че ми е известно кой е извършил атентата на хиподрума в Нюмаркет. Комаров оживя както след прострелната рана, така и след премръзването в резултат на престоя в хладилното ми помещение, след което бе обвинен за двайсет убийства, включително това на Ричард, който винаги ще ми липсва. Очакваха се още обвинения в конспирация, с цел да бъде предизвикана експлозия на публично място, както и за наркотрафикантство. Джордж Кийли също бе обвинен за убийството на Ричард, макар Търнър да бе убеден, че той в крайна сметка ще се измъкне само с обвинение за съучастничество в убийствата, защото Джордж междувременно бе „пропял“, надявайки се ако не на свобода, то поне на намалена присъда. Полицията бе претърсила дома на Кийли и бе открила там кутии с метални топки в заключено складово помещение, а сходен оглед в дома на Гари бе довел до намирането на сребърен ключодържател с ключа за вече изгорелия ми дом. Много от подробностите бяха обстойно публикувани във вестниците, особено от Клеър Хардинг в „Кеймбридж Ивнинг Нюз“.

Както бях предположил, Джордж Кийли се оказа машата на Комаров в Обединеното кралство, какъвто беше Ролф Шуман в Съединените щати. Но Джордж бе още връзката между „Хорс Импортс Лимитид“ и „Татърсолс“ — организатора на търговете на породисти коне в Нюмаркет — и председател на Ист Англия Поло Клъб.

Подобно на Ролф Шуман, Джордж явно бе играл активна роля в пазара на наркотици чрез доставките на постоянни количества висококачествен кокаин. Кокаинът естествено бе смесван, преди да стигне надолу по веригата до наркопласьорите и купувачите на дребно, а печалбата се връщаше нагоре по веригата. Ролф бе прибирал около половината от тези суми, за да крепи бизнеса си. Три месеца след атентата в Нюмаркет заводът за трактори бе затворен окончателно. Жената в магазина за бродирани възглавнички в Делафийлд нямаше да е щастлива.

За разлика от Ролф Шуман, Джордж бе останал лоялен на Комаров, поне до момента, когато го бяха арестували и обвинили в убийство.

В резултат на получената от Джордж информация няколко едри наркодилъри бяха посетени рано сутрин от полицаите на Нейно величество и сега убиваха времето си в един от Нейните затвори в очакване на съдебен процес. Няколко други улики бяха в процес на разследване от полицейските сили на различни страни по света. Можеше да се очаква залез на процъфтяващия до неотдавна бизнес с отглеждане на породисти коне в Южна Америка.

Междувременно Кърт и Уолтър бяха взети на прицел от шерифа на Делафийлд, който изгаряше от желание да ги разпита във връзка с нападение срещу дома на Дороти Шуман. „Буйният“ Уолтър, изглежда, бе опитал да пръсне със стик главата на едно от момчетата на шерифа и бе застрелян на място. Загубата не беше голяма.

Стоях край бара и разглеждах новото си заведение. Марк Уинсъм както винаги бе останал верен на дадената дума, макар според мен да бе написал доста по-тлъст чек, отколкото бе очаквал първоначално. Но парите му бяха разумно похарчени, което личеше по декарите стъкло и брезова гора, отишли за осигуряване на максимален комфорт на клиентите в допълнение към скритата от погледите им свръхмодерна кухня. Масите бяха два пъти повече от тези в „Хей Нет“ и бях уверен, че със склонността на столичани да се задържат по-задълго в заведенията ще обслужваме поне три пъти повече хора на вечер.

Въпреки новото ми начинание в Лондон бях решил да не затварям „Хей Нет“. С Карл бяхме поработили сериозно над уменията му да комуникира с хора, след което го назначих за chef de cuisine в „Хей Нет“ с трима нови помощник-готвачи, един от които Оскар, който бе приел многословните ни извинения, както и осезаема еднократна парична компенсация, за да се съгласи да бъде назначен като втори по ранг след Карл. Рей и Джийн бяха решили да се преместят, но на тяхно място бяха дошли други млади и амбициозни хора, способни да вдъхнат нов живот в застлания с нов мокет салон. Яцек обаче също избра да не остане.

Бях се оказал прав за него поне в едно отношение. Простият кухненски мияч се оказа пълен с изненади. Когато пристигнал от родната си Чехия, английският му бил толкова беден, че местната служба за намиране на работа го класифицирала като годен само за най-ниско квалифицираната кухненска работа. Само че Яцек се бе оказал с много по-висока квалификация в същата област — в родината си той не бе мил кухненски съдове, а ги бе използвал. Така че не остана в „Хей Нет“, а придружен от съпругата и дъщеря си дойде с мен в „Максимилиан“ като помощник-готвач. В края на краищата знае ли човек кога може да му потрябва надежден телохранител.

Усетих ръка върху моята и се обърнах. Беше Сали. Двамата с Тоби с готовност бяха приели поканата ми да присъстват на откриването и дори бяха довели майка.

— Прекрасно е, Макс — с искрена усмивка ме увери Сали. — По-прекрасно просто не може да бъде.

— Благодаря — казах и се наведох да я целуна по бузата.

През последните шест месеца се бяхме виждали със Сали и Тоби повече, отколкото през предишните шест години. Няколко пъти ни каниха с Каролайн да им гостуваме, което беше чудесно, понеже чувствах техния дом като свой, още повече че засега той оставаше единственият ми дом на света. Бях обаче посвикнал вече да живея като номад и често разнасях всичките си вещи в куфар. Къщата ми бе тотално изравнена със земята с булдозери, понеже стените бяха ненадеждни. Парцелът в комплект с разрешение за застрояване бе обявен за продажба на цена, която ми се виждаше абсурдно висока, но агентът ми бе уверен, че е постижима.

През последните месеци, когато отивах в Нюмаркет, винаги отсядах при Карл, освен когато жена му и децата му не бяха там, а това за щастие ставаше все по-често. В такива случаи преспивах в „Бедфорд Лодж Хотел“, където най-сетне бях успял да заведа Каролайн в нощта след изписването й от болницата.

Временният ми адрес в Лондон беше в сутеренния апартамент на Тамуърт стрийт във Фулам, където в крайна сметка бяха открили две миниатюрни подслушвателни устройства, едното в шкафа под кухненската мивка, другото скрито сред различните кутии в шкафчето на банята.

Каролайн така и не успя да се изяви като солистка в Кадоган Хол, Виола също не се добра дотам — останките й бяха занесени с много любов на най-добрия реставратор лютиер. Той поцъка известно време с език над печалната гледка и заяви, че няма шанс за пълноценна реставрация. Попитах го какво означава „пълноценна“, на което той отговори, че лесно можел да направи Виола да изглежда съвсем прилично, но било крайно съмнително, че от нея някога ще може пак да се изтръгне звук като предишния. Всичко било изтърбушено, обясни ни той, а някои от ребрата изобщо липсвали, както и най-същественият за звука елемент — „душичката“, която, изглежда, бе навита с окървавения мокет и изхвърлена на боклука. Трябвало да подмени лисващите ребра и да добави укрепващи конструкцията материали, които трайно щели да влошат качеството на звука. Така че си я прибрахме у дома както си беше и я сложихме на една полица, за да ни напомня за саможертвата си.

Каролайн бързо възстанови перфектната си форма и дори успя да омае директорите на оркестъра да включат Концерт за цигулка и виола на Бенджамин Бритън — несъстоялото се нейното соло изпълнение в Кадоган Хол — в Лятното соаре в Сейнт Джемсис Парк. Бе прекрасна топла юнска вечер и бях направо хипнотизиран от таланта й.

Погледнах отново през ресторанта към нея и се усмихнах. Тя ми се усмихна в отговор. Госпожица Каролайн Астън, горда виолистка, моя годеница и спасителка.

Яцек и Каролайн ми бяха върнали живота. След като се бях разминал на косъм със смъртта, бях сякаш прероден. В онази съдбоносна нощ, докато седях на стола отвън и чаках сапьорите да изнесат бомбата от „Хей Нет“, взех твърдото решение да сграбча живота за рогата и да не ги изпускам.

Щях да изживея втория си живот на газ до дупка.