Роб Кид
Надвисналата буря (14)

Отправихме се към най-близкото пристанище в Антигуа, За да попълним запасите си — Тюман и Жан определяха курса и го държаха. Те двамата наистина се оказаха отлични моряци. Междувременно усещам, че се приближаваме все повече до Меча. Но съм длъжен да съобщя с огромно съжаление, че на кейовете на остров Пурата се хванах на бас с един търговец дали морските костенурки могат да крепят в открито море човек и загубих приказната си шапка. Но с такъв весел кораб като „Раковина“ и с такъв непреклонен екипаж като моя не виждам какво може да ни се изпречи на пътя, пък било то и страховитият Луи Лявото ходило. Може би следващия път, когато отворя капитанския дневник, ще опиша как най-сетне сме извоювали Меча на Кортес!

Капитан Джак Спароу