Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (3)

2. Натискът за икономическо подобрение

При капитализма обикновеният човек се радва на удобства, които в отминалите времена са били непознати и поради това и недостъпни, дори за най-богатите хора. Но, разбира се, тези моторни превозни средства, телевизионни апарати и хладилници не правят човека щастлив. В момента, в който ги получава, той може би се чувства по-щастлив, отколкото е бил преди това. Веднага обаче щом част от желанията му са задоволени, се появяват нови. Такава е човешката природа.

Малцина американци са напълно наясно с факта, че страната им се радва на най-високия жизнен стандарт и че начинът на живот на средния американец изглежда приказен и недостижим за огромното мнозинство от хората, които живеят в некапиталистическите страни. Много хора омаловажават това, което имат, и евентуално биха придобили, и жадуват онези неща, които са им недостъпни. Би било безполезно да се оплаква този неутолим апетит за все повече и повече блага. Тази жажда е именно импулсът, който води човека по пътя на икономическото подобрение. Да се задоволяваш с онова, което вече притежаваш или би могъл да получиш лесно, и да се въздържаш апатично от всякакви опити, за да подобриш материалните си условия на живот, не е добродетел. Подобно отношение е по-скоро животинско поведение, а не поведение на разумно човешко същество. Най-характерната черта на човека е, че той никога не престава в усилията си за подобряване на благосъстоянието си чрез целенасочена дейност.

Но тези усилия трябва да бъдат подходящи за целта. Те трябва да са в състояние да осигурят ефекта, към който са насочени. Онова, което е сбъркано при повечето от нашите съвременници, не е, че те страстно желаят по-богат избор на разнообразни блага, а че избират неподходящи начини за постигането им. Те са подведени от фалшиви идеологии. Подкрепят политики, които са противоположни на техните правилно разбрани жизнени интереси. Твърде ограничени, за да видят неизбежните дългосрочни последици от поведението си, те намират удоволствие в отминаващите краткосрочни ефекти. Подкрепят мерки, които са насочени в крайна сметка към общото обедняване, към разпадане на социалното сътрудничество в рамките на принципите на общественото разделение на труда и към връщане на варварството.

Има само едно налично средство за подобряване на материалните условия на човечеството: ускоряването на нарастването на натрупвания капитал спрямо нарастването на населението. Колкото по-голямо количество капитал се инвестира на базата на един работещ, толкова повече и по-добри стоки могат да бъдат произведени и потребени. Именно това е произвеждал и произвежда ежедневно капитализмът, тази толкова ненавистна за мнозина система за печалба. И въпреки това повечето съвременни правителства и политически партии се стремят да я унищожат.

Но защо всички те ненавиждат капитализма? Защо докато се наслаждават на благосъстоянието, което им осигурява капитализмът, отправят копнеещи погледи към „доброто старо време“ от миналото и към мизерните условия на съвременните руски работници?