Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Anti-capitalistic Mentality, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Николов, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- notman(2018)
Издание:
Автор: Лудвиг фон Мизес
Заглавие: Антикапиталистическото мислене
Преводач: Александър Николов
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: Английски
Издател: Сиела
Година на издаване: 2008
Отговорен редактор: Светлана Минева
Редактор: Валери Димитров
Технически редактор: Божидар Стоянов
Коректор: Диди Петкова
ISBN: 978-954-28-0290-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7135
История
- —Добавяне
Увод
Замяната на предкапиталистическите методи на икономическо управление с капитализъм (laissez-faire) умножи числеността на населението и повиши по безпрецедентен начин средния жизнен стандарт. Една нация е толкова по-просперираща днес, колкото повече се е опитала да отстрани препятствията по пътя на духа на свободното предприемачество и частната инициатива. Народът на Съединените щати е по-благоденстващ от жителите на всички останали страни, защото неговото правителство много по-късно от останалите правителства в света е започнало да се ориентира към политика на възпрепятстване на бизнеса. Въпреки това множество хора и особено интелектуалци страстно ненавиждат капитализма. Според тях този противен начин на икономическа организация на обществото не е донесъл нищо друго, освен беди и мизерия. Хората някога били щастливи и благоденстващи в доброто старо време, предшестващо индустриалната революция. Сега при капитализма огромното мнозинство се състои от гладуващи бедняци, които са безмилостно експлоатирани от сурови индивидуалисти. За тези негодници нищо друго не е от значение, освен техните парични интереси. Те не произвеждат блага и наистина полезни неща, а само онова, което би им осигурило най-високата печалба. Те отравят телата с алкохолни напитки и тютюн, а душите и разума с таблоиди, сладострастни книжки и тъпи филмчета. „Идеологическата надстройка“ на капитализма е литературата на упадъка и деградацията, пародийното шоу и изкуството на стриптийза, холивудските филми и детективските истории.
Предубежденията и тесногръдието на общественото мнение се проявяват най-ясно във факта, че прикачват епитета „капиталистически“ изключително към неща, които са отвратителни, и никога към онова, което се радва на всеобщо одобрение. Как е възможно нещо добро да произлиза от капитализма!
Това, което е ценно, е било произведено въпреки капитализма, но лошите неща са тумори на капитализма.
Задачата на настоящото есе е да анализира тези антикапиталистически предубеждения и да разкрие корените им и последиците от тях.