Петко Р. Славейков
Промяна

Тъжен съм сега… напразно

вий за туй гълчите мен,

аз бях весел с сърце ясно,

като слънце в младий ден.

 

Драга бе на мен зорница,

тихий чучур на лъка,

в тъмний вечер глас от птица

и прохладна ведринка.

 

Любях, що е сърцу мило,

ако злий разсъдък спи,

но ми либе изменило

и сърце ми не търпи.

 

Сичко мина и напразно

диря миналите дни.

Ясно небо ми ужасно,

драги — нощни тъмнини.

 

Мили — облаци бухлати,

ако силен дъжд ручи,

ако вятърът крилати

прах развява и бучи.