Напатила се Пата

Една овца лежала край плета на кошарата. През нощта дошъл вълкът да я изяде. Тя му казала, че не си заслужава сега да бъде изядена — много била мършава. След това му се помолила да я остави да се напасе през лятото и да се угои. Наесен тя сама ще се върне и ще чака на същото място да дойде вълкът и да я изяде.

Вълкът й повярвал. Той я питал за името й, а тя отвърнала, че се казва Пата.

Пуснал я той и си отишъл. Оттогава Пата никога вече не оставала край плета, а лягала всред кошарата, между другите овце. Когато дошла есента, вълкът се приближил до плета и почнал да я вика:

— Пато, Пато!

А овцата се обадила от кошарата и му рекла:

— Напати се Пата, та не ляга вече край плѐта.