Речи, чекръче!

Едно време имало един дядо; той имал едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал на устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, и така се прехранвали. Момичето се прочуло с хубостта и дарбите си толкова, че стигнало до ушите на царя. Той поискал да се ожени за него и затова пратил хора да го вземат и доведат. Царските пратеници отишли, взели момичето, качили го на царските кола и потеглили назад. Между пратените хора имало една мома, която искала с измама да се ожени за царя. Вървели, що вървели, на хубавицата й се припило вода. Завистницата й рекла: „Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода“. Хубавицата — нямало що да прави — съгласила се. Завистницата извадила едното й око, скрила го в една кутийка, дала й вода и пак тръгнали.

Вървели, що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавицата пак поискала вода. Завистницата й рекла: „Ако дадеш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода“. Момичето било много жадно, нямало какво да прави и — съгласило се. Завистницата му извадила и другото око, скътала го в една кутийка и пак му дала вода. Жените, що били в царските кола, съгледали, че момичето няма очи и рекли: „Защо му е на царя сляпа царица? Как ще живее с нея пред света? Хайде да я оставим в гората“. И като повървели още малко, стигнали до един голям буренак при един сух кладенец, оставили момичето и заминали бързо.

Те накитили завистницата, завели я при царя, като казали, че това е прочутото момиче, и царят се оженил за нея. Минало се доста време, царят чакал момата да се засмее, за да падне трендафил от устата й или пък да заплаче, за да капне маргарит от очите й, ала тя нито се засмивала, нито плачела, а ходела все замислена и намръщена.

Оставеното в гората момиче било намерено от един дядо. Той го прибрал в къщата си да го гледа. Момичето живеело добре при дядото и му пазело къщата. Веднъж дядото кихнал, момичето се засмяло и тозчас на устата му цъфнал трендафил. То го дало на дядото и рекло: „Дядо, на̀ ти тоя трендафил; иди го продай в града, мини по улиците и викай: «Хайде, трендафил за око, трендафил за око!» Който ти даде око, нему да го дадеш“. Дядото взел трендафила, отишъл в града и почнал да вика из улиците: „Трендафил за око, трендафил за око!“ Всички му се чудели и никой не купувал трендафила. Като минал покрай царските палати, от прозореца се показала царицата и го попитала: „Какво продаваш, дядо?“ Той отговорил: „Трендафил за око, дъще!“ Тя му рекла: „Дай го на мене!“ Тя извадила една кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила. Дядото не познал царицата. Той взел окото, отнесъл го на момичето; то го турило на мястото му и прогледнало.

Минало се, каквото се минало, подир някое време момичето пак се засмяло и на устата му пак цъфнал трендафил. То пак го дало на дядото да иде да го продаде за друго око. Дядото взел трендафила, отишъл в града и пак тръгнал да вика из улиците: „Трендафил за око, трендафил за око!“ Всички се чудели, но никой не купувал цветето. Като минавал край царските палати, на прозореца пак се показала царицата: „Какво продаваш, дядо?“ Той й рекъл: „Трендафил за око, дъще!“ — „Дай го на мене, аз ще ти дам едно око“. Тя извадила из пазвата си една малка кутийка, отворила я, извадила оттам едно око и го дала на стареца. Дядото пак дал трендафила, взел окото и го занесъл на момичето. То турило окото на мястото му и отведнъж прогледало и с него.

Веднаж на момичето му станало нещо мъчно. То заплакало и от очите му закапали зрънца маргарит. То ги дало на дядото и му рекло да иде в града да ги продаде, та да купи едно-друго за вкъщи. Дядото взел маргарита, занесъл го в града и го продал пак на царицата.

С тия трендафили и с тоя маргарит царицата рекла да измами царя. При един избран случай тя се засмяла и показала скрития по-рано в устата й трендафил. Друг път налепила маргарита на очите си и като заплакала, надвесила се над царевия скут и проронила скъпоценните зърна.

Дядото много пъти ходил из града да продава цъфнали трендафили и маргарит. Това стигнало до ушите на царя. Неговите хора му донесли, че тия трендафили и маргарит царицата купувала. Царят тогава се усъмнил в нея, разбрал нейната лукавщина и решил да издири тая работа. Веднъж той поканил всичките момичета, богати и сиромашки, на тлака. Всички момичета отишли на тлаката, отишло и дядовото момиче. Те насядали около огъня, запрели, завлачили и запели поред кое каквато песен знаело. Царят седял и слушал. Дошло ред и на дядовото момиче. То седяло на страна със забулено лице и предяло. То казало: „Аз няма да пея — аз ще разкажа една приказка“. И като завъртяло чекръчето, почнало: „Речи, чекръче! Едно време имало едно момиче; когато се засмивало, трендафил цъфвал на устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му“.

Така, без да прекъсва, момичето разказало своите патила. Царят изслушал приказката до край, после повдигнал булото на момичето и то блеснало с всичката си хубост. Тогава царят се уверил, че намерил изгубената си невеста.

Той заповядал да вържат царицата за опашката на един див кон, да му ударят сто камшика и да го напъдят в гората. След това царят се оженил за хубавото момиче.