Патилата на царските деца

Едно време имало три сестри сирачета. Царят им казал да отидат на седянка, но те не го послушали, а седнали вкъщи да предат. Като си отишъл в двореца, царят изпратил свои хора да видят отишли ли са на седянка и какво правят там. Царските хора узнали, че са вкъщи, спотаили се до вратата и надали ухо, за да подслушат разговора им.

Голямата сестра рекла:

— Да знае царят да ме вземе — с едно вретено ще му облека цялата войска.

Средната сестра казала:

— Да знае царят да ме вземе — с един резен хляб ще му нахраня цялата войска.

А най-малката се обадила:

— Да иска царят мене да вземе — ще му родя две хубави, хубави деца — момченце и момиченце, с по една звезда на челото.

Като чули това, царските хора отишли при царя и му обадили подслушания разговор. Тогава царят заповядал:

— Идете и ми ги доведете.

Царските хора отишли при трите сестри сирачета и му ги довели. Царят повикал най-напред най-голямата сестра и й казал:

— Защо не отидохте на седянка, ами сте останали вкъщи и сте работили?

— Царю честити — отговорила тя, — ако ние не работим и предем — гладни ще умрем.

— Ами когато работехте, какво приказвахте? — запитал царят.

Тя отговорила:

— Аз казах, царю честити: „Да знае царят да ме вземе, с едно вретено ще му облека цялата войска“.

Царят повикал средната сестра и нея запитал, защо са работили вечерта. И тя отговорила като по-голямата си сестра и признала това, което казала на сестрите си, че ако царят я вземе, с един резен хляб ще му нахрани цялата войска.

Царят най-после повикал най-малката сестра. И тя му признала, че ако не работят и предат, гладни ще умрат. Тя също не скрила, че казала: „Ако царят ме вземе за жена, ще му родя две хубави деца — момиченце и момченце, с по една звезда на челото“.

Царят тогава заповядал двете сестри да си отидат, а само малката да остане. И се оженил за нея. Дошло време тя да му роди детенце. Царят тръгнал на път и казал на майка си:

— Мамо, царицата скоро ще ми роди хубаво момченце, със звезда на челото. Наглеждай я.

И царят тръгнал.

Царицата добила момченце, много хубаво, със звезда на чело. Майката на царя казала на бабата:

— Не искам аз това дете. Вземи го и го хвърли, а пък на мястото му до младата царица постави едно кученце, като го увиеш хубаво в пеленки.

Бабата взела детенцето, но й дожаляло и вместо да го хвърли, занесла го на воденицата при воденичаря. Като оставила при него детенцето, взела едно хубаво кученце, изкъпала го, повила и го поставила до младата царица.

Когато царят си дошъл, попитал майка си:

— Мамо, какво детенце ми роди царицата?

Майка му отговорила:

— Ех, какво — куче роди.

Тогава царят се разсърдил и заповядал да хвърлят кучето. Бабата взела кучето и го занесла във воденицата. Воденичарят хранил и кучето, и детето.

Дошло време царицата пак да ражда. На царя пак му се отворила работа и трябвало да замине. И казал на майка си:

— Мамо, царицата първо ми роди куче, но сега ще ми роди хубаво детенце, със звезда на чело, затова хубаво да я гледаш.

Царят заминал. Царицата добила много хубаво, като ангелче, момиченце, със звезда на чело. Майката на царя се ядосала и казала на бабата:

— Не искам и туй дете — вземи го и го хвърли. Постави на мястото му едно котенце.

На бабата пак станало жално за детенцето. Тя го отнесла на воденичаря. Взела едно котенце и го поставила до младата царица. Когато царят си дошъл и запитал майка си какво детенце му е родила царицата, майка му казала:

— Ех, какво — котка ти роди.

Царят заповядал да хвърлят котенцето, а царицата да затворят в тъмница под стълбата. Бабата взела котенцето и го занесла във воденицата. Воденичарят хранил и децата, и кученцето, и котенцето. Децата отрасли и когато излизали да се разхождат, водели със себе си кученцето и котенцето. Воденичарят разправил на децата как са били донесени при него, кой е баща им и коя е майка им. Те знаели всичко.

Веднаж, като вървели из пътя с воденичаря, а след тях кученцето и котенцето, царят ги видял и рекъл:

— Ех, че хубави деца! Царицата такива щеше да ми роди.

Той повикал воденичаря и го попитал:

— Чии са тези деца? Скоро ми ги доведи.

Воденичарят ги довел при царя, а те казали:

— Ние сме воденичарски деца — не влизаме в царски палати.

Тогава царят рекъл:

— Ще дойдете! Искам да дойдете!

Децата отишли в царския палат и когато минавали край стълбата, казали:

— Тук има затворен човек, пуснете го — тогава ще влезем в палата.

Слугите казали:

— Никой няма тука затворен.

— Не, има — настоявали децата.

Майката на царя сърдито казала:

— Тука има една кучка затворена.

— Нека бъде кучка — казали децата, — ама освободете я. Искаме да я видим.

Извели затворената царица. Тя била разрошена, изтощена. Децата й казали:

— Качвай се ти най-напред, а ние ще вървим по тебе.

Като се изкачили в двореца, царевата майка поръчала закуска и поставила в нея отрова. Децата взели закуската, но тя била много гореща. Духали, духали и я дали на кученцето и котенцето да я изядат. Кученцето и котенцето се търкулнали мъртви. Децата тогава казали, като се обърнали към царя:

— Това е нашата майка, която ни е родила. Но ние сме били дадени на воденичаря от бабата. Той, заедно с воденичарката, ни изхрани. Ние него знаем за баща.

Царят тогава се разсърдил, заповядал да хвърлят в тъмница майка му и бабата, а тях и царицата облякъл в царски дрехи и заедно с воденичаря и воденичарката заживели весело и щастливо.