Ане Холт
Всичко мое (8) (Първият случай на инспектор Стубьо)

7

— Заповядай в студиото, Ингер Йохане Вик. Ти си юрист и психолог, защитила си докторска дисертация по темата защо хората извършват сексуални престъпления. След това, което сега се…

Ингер Йохане затвори за миг очи. Светлината беше силна. Въпреки че в просторното помещение беше хладно, тя усети как се изпотява под мишниците.

Трябваше да отхвърли предложението. Трябваше да каже не. Вместо това каза:

— Нека първо уточня: не съм защитавала дисертация за причините да станеш сексуален престъпник. Доколкото ми е известно, никой не го знае със сигурност. Просто направих сравнение между произволно избрани сексуални и криминални престъпници, за да установя разлики и прилики в произхода, израстването и ранната зрелост. Дисертацията ми е озаглавена „Sexuality motivated crime, a comp“.

— Много станаха трудните думи, Вик. Значи си написала внушителна дисертация за сексуални престъпници. За по-малко от седмица-две деца брутално са изтръгнати от техните родители. По твое мнение има ли съмнение, че това са определено сексуални престъпления?

— Съмнение?

Тя не смееше да посегне към пластмасовата чашка за вода. За да прекрати неконтролируемото треперене на ръцете си, сплете пръсти. Искаше да отговори, но гласът й изневери. Тя преглътна.

— В случая съмнение не е достатъчно силно. Нямам представа на какво се базира подобно твърдение.

Водещият програмата вдигна ръка и между очите му се появи бръчка, издаваща раздразнение, все едно беше нарушила някаква уговорка.

— Възможно е, разбира се — поправи се тя. — Всичко е възможно. Децата може да са изложени на посегателство, но в конкретния случай не е изключено да се касае и за съвсем друго. Не работя в полицията и съм запозната със случая изключително само от средствата за масова информация. Въпреки това предполагам, че криминалното разследване дори не е наясно дали двете… отвличания, може би така трябва да бъдат наречени, въобще имат нещо общо помежду си. Съгласих се да дойда тук, защото останах с впечатлението, че…

Наложи й се отново да преглътне. Гърлото й се сви. Дясната й ръка се разтрепери толкова силно, че се видя принудена да пъхне пръсти под бедрото си. Трябваше да откаже.

— А ти — продължи наперено водещият програмата и заби поглед в дама в черно костюмче и сребристосива дълга коса, — Сулвай Гримсрюд, ръководител на новооснованата „Пазете нашите деца“, ти по-скоро недвусмислено застъпваш мнението, че имаме работа с осквернител на деца.

— Като имаме предвид подобни случаи в чужбина, е непонятно наивно да мислим нещо друго. Трудно ще открием алтернативни мотиви за отвличане на деца — деца, съвършено непознати едно на друго, ако се вярва на вестниците. Известни са ни случаи в САЩ, Швейцария, за да не споменавам за трагичните случаи в Белгия само преди няколко години… Знаем как приключиха.

Гримсрюд се удари леко в гърдите. Микрофонът, прикачен към ревера на сакото, изгърмя грозно. Ингер Йохане видя как един техник извън обсега на камерата се хвана за главата.

— Какво искаш да кажеш с… приключиха?

— Казвам, каквото мисля. Отвличанията на деца винаги се свеждат до една от следните три причини.

Дългата коса на Сулвай Гримсрюд падаше в очите й и тя я приглади зад ухото, преди да започне да брои на пръсти:

— Първо, става дума за чисто изнудване. В конкретните два случая ще го пренебрегнем — семействата и на двете деца имат обикновени доходи и не са състоятелни. Второ, в доста случаи един от родителите, по-често бащата, краде детето след разтрогване на брака. Подобно нещо също не е актуално в момента. Майката на момичето е починала, а родителите на момчето все още са женени. Остава ни последната възможност. Децата са отвлечени от един или от група педофили.

Водещият програмата се поколеба.

Ингер Йохане усети в полусън как голо детско коремче се опира в гърба й и сънени пръстчета я гъделичкат по врата.

Около шестдесетгодишен мъж с пилотски очила и отпуснати клепачи пое инициативата, подхващайки:

— Както аз го виждам, теорията на Гримсрюд е само една от многото. Мисля, че трябва да бъдем…

— Фредрик Сколтен — прекъсна го водещият, — ти си частен следовател, с двадесет години стаж в полицията. Искаме да обърнем внимание на зрителите, че от Крипо^[1] също бяха поканени, но отказаха. Та, Сколтен, с твоя богат опит в полицията, по коя версия мислиш, че работи полицията сега?

— Както бях започнал да казвам…

Мъжът изследваше една точка на масата и ритмично триеше десния си показалец върху лявата китка.

— Точно сега те са открити за всичко. Но в думите на Гримсрюд има много истина. Става ли въпрос за отвличане на деца, по правило те попадат в три категории, тези три, които тя… И трите изглеждат твърде…

— Неправдоподобни?

Водещият се наклони по-напред, все едно имаха поверителен разговор.

— Е, да, но това не е основание да… Просто ей така…

— Време е хората да се събудят — прекъсна ги Сулвай Гримсрюд. — Защото само допреди няколко години гледахме на сексуалното насилие върху деца като на нещо, което не ни засяга. Нещо, което се случва само там далече, в САЩ, много далече. Оставяхме децата си сами да отиват до училище, да ходят на палаткови лагери без възрастни придружители, да отсъстват с часове от вкъщи, без да сме сигурни, че са под наблюдение. Така не може да продължава. Време е ние да…

— Време е аз да се оттегля.

Ингер Йохане не усети, че се е изправила. Гледаше право в камерата — електронният циклоп се взираше в нея с празно сиво око — и тя замръзна на място. Микрофонът все още беше закачен за яката на якето й.

— На нищо не прилича. Някъде там навън… — тя вдигна показалец към камерата и го задържа — … седи вдовец, чиято дъщеря е изчезнала преди седмица. Има и едно семейство. Отвлекли са им момченцето, отнели са им го посред нощ. И ти седиш тук и… — насочи треперещ пръст към Сулвай Гримсрюд — и им разправяш, че най-лошото вече се е случило. Нямаш никакво, повтарям никакво основание да твърдиш подобно нещо. Това е безсмислено, злокобно… Недоказуемо. Както споменах, познавам тези случаи само от медиите. Но се надявам… Впрочем, убедена съм, че в полицията не стоят със скръстени ръце като теб. Без особени усилия мога да изброя шест-седем различни обяснения за отвличанията и всяко ще бъде еднакво добро или еднакво лошо като другите, но положително ще са много по-добре обосновани, отколкото спекулативния ти сценарий. Минало е само едно денонощие, откакто малкият Ким изчезна. Едно денонощие! Нямам думи… — каза тя в буквалния смисъл.

Изведнъж замълча, откъсна микрофона от яката на якето си и изчезна. Камерата проследи до вратата на студиото тежките й несвойствени движения.

— Е — въздъхна водещият; горната му устна се бе изпотила и той дишаше с отворена уста. — Ето че преживяхме и това.

 

 

На друго място в Осло двама мъже седяха и гледаха телевизия. По-старият се усмихваше леко, по-младият удари с юмрук стената.

— По дяволите! Какво още да каже. Познаваш ли дамата? Чувал ли си за нея?

Възрастният, главен инспектор Ингвар Стубьо от Крипо, кимна вяло.

— Чел съм дисертацията, за която говори. От гледна точка на фактите е интересна. Сега изследва как масмедиите отразяват тежката криминална престъпност. Доколкото разбрах от статията, която четох, сравнява съдбата на определен брой осъдени, на които пресата е отделила внимание, с други, на които не е оказано такова. Общото и за едните, и за другите е твърдението им, че са невинно осъдени. Върнала се е много назад във времето. Чак в петдесетте години, мисля. Не знам защо.

Сигмюн Барли се изхили.

— Във всеки случай дамата показва характер. Не си спомням да съм виждал някой просто да стане ей така и да си отиде. Наперено. Още повече че е права!

Ингвар Стубьо запали голяма пура — знак, че смята работния ден за приключен.

— Толкова е права, че би било наистина интересно да се поговори с нея — заключи той и си взе сакото. — Ще се видим утре.