Ане Холт
Всичко мое (57) (Първият случай на инспектор Стубьо)

56

Най-сетне намери храна. След няколко взлома късметът на Лафен проработи. В повечето шкафове имаше консерви, дори и забравен хляб. Първо той остърга плесента. Не остана много. Заразглежда малкото кораво парче и го набута в устата си. Имаше вкус на тъмнина.

Край камината стояха прилежно подредени дърва. Лесно ги разпали. От прозореца на хола се откриваше изглед към пътя. Можеше да избяга през прозореца от задната страна, ако дойде някой. От топлината на камината му се приспа. Но преди всичко искаше да се наяде хубаво. Топла супа щеше да му дойде добре, а и не беше трудно да се направи. После ще поспи. Часът минаваше четири сутринта, скоро щеше да бъде съвсем светло. Той искаше само малко храна. Гладът го мъчеше и ужасно му се пушеше. Върху лавицата над камината видя пакет „Марлборо“. Откъсна филтъра на една цигара, запали я и дръпна дълбоко. Не можеше да си легне, преди огънят да изгори.

Хапна доматена супа с макарони. Стори му се невероятно вкусна.

Имаше и течаща вода. Хубава вила. Винаги си беше мечтал за вила. Място, където да бъде на спокойствие. Не както в блока в „Ришин“, където съседите побесняха само защото една събота забрави да затвори чешмата на стълбището. Никога не пускаше хора в апартамента и все пак имаше чувството, че непрекъснато го наблюдават. А тук е нещо съвсем друго. Ако беше продължил още по-навътре в гората, може би щеше да намери място, където да си прекара лятото съвсем сам. Собствениците на вили обикновено отиваха на море през лятото. А после ще избяга в Швеция. Наесен. Баща му беше бягал в Швеция през войната. Баща му имаше медали за участието си във войната.

Във всеки случай няма да се остави повече полицията да го хване отново.

Цигарата имаше адски добър вкус. Най-добрата цигара, която е пушил. Свежа и хубава. След като се нахрани, си запали още една. Извади останалите от пакета и ги преброи. Единадесет. Трябва да ги пести.

Полицията си мисли, че е идиот. Когато го спипаха, си говореха, все едно е глух. Така правят обикновено хората. Въобразяват си, че той не ги чува.

Онзи тип, дето отвлече хлапетата, е хитър. И бележките са хитри. Получи си заслуженото. Двамата полицаи, застанали до него, си говореха за това, сякаш е идиот без уши. Лафен веднага запомни текста. Получи си заслуженото. Добре. Прекрасно. Значи друг ще поеме отговорността. Не му беше много ясно кой какво си е заслужил, но явно ставаше въпрос за други, не за него. Типът, дето отвлече хлапетата, е хитрец.

И преди бяха прибирали Лафен.

Винаги се държат към него като с лайно.

Когато хлапетата подскачат голи по плажа, какво друго да очакват? Направо си го търсят. Особено момичетата. Връткат си дупетата и се кълчат. Показват онова, което не е за показване, а после него го обвиниха; както винаги. От тази гледна точка с интернет е по-добре. Социалната служба плати и за компютъра, и за курса, и за всичко.

Хеликоптерите обаче са опасни.

Все още се намираше твърде близо до Осло и през целия ден чуваше хеликоптерите. Понеже беше светло, вечер до късно и сутрин отрано, оставаха му само няколко часа нощем, за да се придвижва, а и за това време напредваше много бавно. Трябваше да се изнесе възможно по-далече; знаеше си го. Хрумна му да открадне кола. Можеше да пали и без ключ. Това беше първото, което научи. В полицията го мислят за идиот, но на него му стигат три минути да направи контакт на автомобил. Е, наистина не на тези най-новите. Ще пропусне онези със защита на стартера. Но ще намери някой по-стар модел и ще отпраши на север. Знае как да се ориентира кое е север. През деня просто ще се води по слънцето, а през нощта — по Полярната звезда.

След като се нахрани, му се доспа. Топлината откъм камината беше като стена. Не бива да заспива, преди да догори съвсем. Не му пука дали ще направи пожар, но има опасност, ако някой види дим, да пристигне. Затова трябва да стои буден. Нащрек.

— Нащрек — мърмореше си Лафен и задряма.