Метаданни
Данни
- Серия
- Случаите на инспектор Стубьо (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Det som er mitt, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Любомир Павлов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ане Холт
Заглавие: Всичко мое
Преводач: Любомир Павлов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Емас“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: норвежка
Редактор: Ганка Петкова
ISBN: 978-954-357-133-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5087
История
- —Добавяне
31
Беше приятно да кара сам. Автомобилът, без да е нещо особено — шестгодишен „Опел Вектра“ — стоеше добре. Неотдавна беше сменил амортисьорите. Добра си беше колата. Уредбата беше добра. Музиката беше добра.
— Добро. Добро. Добро.
Той се прозина и се почеса по челото. Не биваше да заспива. От доста време караше без почивка и вече приближаваше долината Лавангсдален. Бяха минали двадесет и пет часа, откакто се изтърколи от гаража вкъщи. Е, зависи кой какво разбира под гараж. Старата плевня вършеше хубава работа — хем колата стоеше на сухо, хем побираше всевъзможни вехтории, които сърце не му даваше да изхвърли. Човек никога не знае какво ще му потрябва. Сега например се радваше, че е запазил старите гюмове за мляко, останали от предишния собственик. На пръв поглед изглеждаха ръждясали, но след сериозно излъскване със стоманена четка станаха като нови. В тях събира бензин доста седмици. Откакто беше се преместил в малкото стопанство, пълнеше най-нормално резервоара долу при Бобен до Самвиркелагет[1] — нито много често, нито твърде много; нито повече, нито по-малко от обикновено. После преливаше по някой литър в гюмовете за мляко. Постепенно се натрупаха неколкостотин литра. Сега нямаше нужда да купува нищо по пътя на север. Никакво спиране, за да не го видят. Никакви оставени пари с пръстови отпечатъци. Никакви видеокамери. Движеше се по пътя с достатъчно мръсен тъмносин „Опел Вектра“, както, който и да било. Някакъв си човек на път. Номерата бяха зацапани и почти не се четяха. Нищо не биеше на очи. В Северна Норвегия беше пролет.
В долината Лавангсдален снегът се стелеше мръсно сив около дънерите на дърветата. Наближаваше седем часа в неделя сутрин. От доста време не беше срещал кола. На лек завой уби скоростта. Излезе на мокър и разбит на заледени бразди коларски път. Всичко мина добре. Спря зад каменисто хълмче. Изгаси двигателя. Изчака. Слухтеше.
Никой не можеше да го види. Свали си ръчния часовник. Голям, красив часовник за водолази. Нагласи го за събуждане. Ще спи два часа.
Два часа бяха всичко, от което се нуждаеше.