Метаданни
Данни
- Серия
- Случаите на инспектор Стубьо (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Det som er mitt, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Любомир Павлов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ане Холт
Заглавие: Всичко мое
Преводач: Любомир Павлов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Емас“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: норвежка
Редактор: Ганка Петкова
ISBN: 978-954-357-133-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5087
История
- —Добавяне
1
Тя се връщаше от училище. Наближаваше Седемнадесети май. Щеше да бъде първият национален празник без мама. Носията[1] беше съвсем окъсяла. Мама вече я отпуска два пъти.
Тази нощ лош сън събуди Емилие. Татко спеше; тя чуваше леки похърквания през стената и държеше носията пред себе си. Червеният галон беше отхвръкнал чак горе до коленете. Тя растеше прекалено бързо. Татко все повтаряше: „Растеш като гъба, малко съкровище“. Емилие погали вълнения плат; сви колене и сгуши глава в раменете си. Баба обичаше да обяснява: „Грете беше същински бобен филиз, нищо чудно детето да се издължи“.
От непрекъснати усилия да се свива, та да изглежда по-ниска, Емилие се изморяваше. Мамина грешка бе, че е толкова висока. Червеният галон нямаше да стигне по-долу от коленете.
Дали да не помоли за нова рокля?
Тежката ученическа раничка висеше на гърба й. Беше брала подбел. Букетът стана огромен; ще се наложи татко да намери специална ваза. Дръжките бяха дълги, не както когато беше малка и късаше само цветовете — тогава ги слагаха в чашки за яйца.
Не обичаше да върви сама, но Марте и Силие ги взеха. Не й казаха какво ще правят, само й махнаха през задното стъкло от колата на майката на Марте.
Подбелът трябва бързо да се натопи във вода. Някои стръкове вече висяха отпуснати през пръстите й. Емилие поотпусна шепа, та да не стяга силно букета. Едно цвете падна на земята и тя се наведе да го вдигне.
— Не се ли казваш Емилие?
Мъжът се усмихваше. Емилие се огледа. Точно тук, на малката площадка сред тясната пътечка между двете оживени улици, която скъсяваше пътя към дома с повече от десет минути, не се виждаше никой. Тя измънка неясно и се отдръпна назад.
— Емилие Селбьо? Ти си, нали?
Никога не говори с непознати мъже; никога с хора, които не познаваш. Бъди учтива към всички възрастни.
— Да — прошепна тя и се опита да се размине.
Обувката, новата й маратонка с розова връзка, затъна в кал и сухи листа. Емилие почти изгуби равновесие. Мъжът я хвана за ръката. Но й постави нещо пред лицето.
Час и половина по-късно от полицията обявиха Емилие Селбьо за издирване.