Емилие не разбираше защо позволиха на Ким да си отиде. Не беше честно. Тя дойде първа, значи трябва и да си отиде първа. Освен това на Ким дадоха кока-кола, а нея я оставиха да пие хладко мляко и вода с вкус на метал. Всичко имаше вкус на метал: храната, устата й. Мляскаше и си смучеше езика. Имаше вкус на пари; на монети, дълго стояли в джоба. Дълго, дълго. И тя стои дълго тук. Прекалено дълго. Татко не я търси повече. Сигурно се е отказал. Мама не е на небето, а в урна, където се е превърнала в прах и повече не съществува нищо. Толкова е светло. Емилие си разтърка очите и се опита да се прикрие от силната светлина от лампата на тавана. Пречеше й да спи. Иначе спеше почти през цялото време. Така беше най-добре. Сънуваше и почти спря да се храни. Стомахът й се сви — нямаше място дори за доматена супа. Мъжът се сърдеше, когато прибираше пълната чиния. Не се сърдеше много, но доста се дразнеше.

На Ким му позволиха да си отиде у дома.

Не беше честно и Емилие не разбираше защо се случи така.

Към следващата част или към съдържанието

Ане Холт Всичко мое (12) (Първият случай на инспектор Стубьо)

Метаданни

Данни

Всичко мое

Информация

История

Сваляне / Връзки

11

Ане Холт
Всичко мое (12) (Първият случай на инспектор Стубьо)