Ямамото Цунетомо
Хагакуре (6) (Записките на самурая)

222. Нисшите съсловия не трябва да се чувстват обеднели и отчаяни при твоето управление.

Една история на Канамару Сан: „Господарят Мицушиге беше толкова милостив. Той винаги имаше предвид, че нисшите съсловия не трябва да се чувстват обеднели и отчаяни при неговото управление. Геншу Хотта веднъж дойде в Набешима като служител. Тогава се състоя едно събиране за съчиняване на стихове танка в сградата. Геншу Хотта, Согин Фуджимото и Джосей Онда бяха в преддверието. Когато Хотта видял фойерверки да политат в небето близо до Мидзугае, той казал на другите за това. Случайно дочул това, Мицушиге влязъл в преддверието и казал на Хотта: «Би трябвало да знаеш, но сигурно още не си научил за забраната. Ние трябва да бъдем много строги при предпазването от пожари. Не казвай на никого нищо за тази вечер. Ще трябва да бъдеш наказан, ако това стане известно на мнозина. Прави се, че нищо не видял и нищо не се е случило.» Геншу се просълзил от щастие и казал: «Няма господар, когото мога да уважавам повече от вас. Ще бъдете ли така добър да ме вземете на служба. Ще приема такъв оризов пай, какъвто вие сметнете за подобаващ.»“ Геншу стана наш васал.

223. Да раздаваш правосъдие, без да причиняваш страдание.

Когато господарят Наоюки от Сецу се връщал в Набешима, той минал през градчето Имашику.

— Каква е тази сграда? — попитал той.

— Това е затвор, господарю — отвърнал един васал.

— Температурите са много високи днес. Без съмнение те страдат ужасно в тази сграда — казал той.

Щом се върнал в Хасуике, той попитал един васал дали има хора в затворите из тази област. Васалът казал, че двамина са затворени в Шиота. Господарят казал: „Доста размишлявах, откакто видях затвора в Имашику днес. Като господар на главна област нямам друг избор освен да раздавам правосъдие. Неприятно е обаче да се държат хора в такива страдания. Това е печално. Нека те бъдат освободени колкото се може по-скоро.“

224. Мразя всичко свързано с едрата шарка.

Докато господарят Мицушиге се подготвял за път до Едо, един васал, който бил и близък негов приятел, му казал: „Ти не обичаш профилактичните лекарства против едра шарка. Има ли някаква специална причина за това?“ Мицушиге незабавно отговорил: „Моят баща Таданао умря от едра шарка и това не му помогна. Мразя всичко, свързано с нея — все едно че става дума за враговете на баща ми.“

225. Моето слово може да ви се стори дълго и отегчително.

Това е една история, разказана ми от свещеника в храма Коденджи: „Един ден господарят Наоюки от Хасуике посети храма, за да поговори със свещениците. Каза, че би искал малко чай и тофу. Служителите в храма му поднесоха, каквото той пожела. После господарят каза: «Преди да започна да говоря, мисля, че моите помощници трябва спокойно да си починат, тъй като моето слово може да ви се стори дълго и отегчително.»“

226. Не е срамно за жена да се омъжи за човек, когото баща й не намира за привлекателен.

Сен, най-голямата дъщеря на Набешима Мицушиге, вторият владетел от клана Сага, беше омъжена за един васал на име Дайсуи Дои. Един ден господарят Мицушиге й казал:

— Дои не е подходящ съпруг за теб. Аз ще те взема от него и ще те омъжа за друг.

— Не е срамно за една жена да се омъжи за човек, когото ти не намираш за привлекателен — отвърнала язвително тя. — Не е ли по-скоро позорно да се разделя с него, за да се омъжа за другиго? Моля те, татко, не ми говори повече такива неща.