Ямамото Цунетомо
Хагакуре (10) (Записките на самурая)

291. Ти си по-слаб, отколкото ти се струва.

Когато Шимомура Шьоун бил на служба в замъка, господарят Наошиге казал: „Колко прекрасно е, че Кацушиге е толкова жизнен и силен за възрастта си. В борбата с връстниците си той побеждава дори онези, които са по-големи от него.“

Шьоун отвърнал: „Макар да съм вече стар, обзалагам се, че съм най-добрият в борба от седеж.“ Като казал така, той вдигнал рязко Кацушиге и го хвърлил толкова силно, че го наранил. Тогава той казал: „Да се гордееш със силата си, докато характерът ти още не е изграден, крие опасност да бъдеш посрамен пред хората. Ти си по-слаб, отколкото ти се струва.“ След това се оттеглил.

292. Не руши мостовете предварително.

По времето, когато Мацуда Йохей бил близък приятел на Ишии Джинку, между него и Нодзое Джинбей се породили някакви лоши чувства. Йохей изпратил записка до Джинбей, която гласяла: „Моля те ела и да уредим нещата веднъж завинаги.“ След това той и Джинбей тръгнали заедно към имението Ямабуши при Кихара. Там пресекли единствения мост и го разрушили. Поговорили за обстоятелствата около техните раздори, изследвали ги от всички страни и намерили, че няма причина да се бият. Но когато решили да се върнат, мост, разбира се, нямало.

Докато се оглеждали как да пресекат рова, те забелязали към тях да се прокрадват хората, които те двамата били предизвикали. Йохей и Джинбей видели това и си казали: „То се е видяло, че няма връщане оттук, ами по-добре е да се бием, отколкото да бъдем посрамени пред поколенията.“

Битката траяла известно време. Сериозно ранен, Йохей паднал между двете полета. Джинбей също получил дълбока рана, от която кръвта изтичала в очите му и затова той не можел да намери Йохей. Докато Джинбей го търсел така слепешката, Йохей успял да се надигне от своята удобна позиция и да го съсече. Но като се опитвал да нанесе смъртоносния удар, ръцете му се отпуснали безсилни и той пронизал гърлото на Джинбей, като притискал меча с крак.

В този момент дошли приятели и придружили Йохей обратно. След като раните му заздравели, той получил заповед да си направи сеппуку. Тогава той извикал приятеля си Джинку и те заедно изпили по чаша на прощаване.

293. Да сразиш двама с къс меч.

Окубо Тоемон от Шиода държал винарския магазин на Набешима Кенмоцу. Господарят Окура, синът на Набешима Каи но ками, бил инвалид и прекарвал времето си у дома в едно място, наречено Мино. Той давал подслон на борци и други подобни хулигани. Борците често ходели до съседните селища и причинявали безредици. Един път те отишли в магазина на Тоемон, пили саке и говорили глупости, като въвлекли Тоемон в разправия. Той ги посрещнал с алебарда, но тъй като те били двама, успели да го съсекат.

Неговият син Канносуке по това време бил петнадесетгодишен и чул за станалото посред занятията си в храма Джозейджи. Той препуснал с все сила, извадил един къс меч с дължина 40 сантиметра и влязъл в битка с двамата едри мъже, като за кратко време успял да довърши и двамата. Макар Канносуке да получил тринадесет рани, той оздравял. По-късно бил наречен Доко и казват, че станал много добър в масажа.

294. А все ми се искаше да умра, като препусна сред редиците на врага и бъда съсечен и убит.

Казват, че Токунага Кичидзаемон постоянно се оплаквал: „Толкоз остарях, че сега и да има битка, нищо няма да мога да направя. А все ми се искаше да умра, като препусна сред редиците на врага и бъда съсечен и убит. Срамно ще е да не мога да сторя нищо повече от това да умра в леглото си.“

Казват, че свещеникът Гьоджаку чул това, когато бил помощник. Учител на Гьоджаку бил свещеникът Йомон, най-малкото дете на Кичидзаемон.

295. Васалът е човек, който не може да си сменя господарите.

Когато Сагара Кюма бил поканен да стане главен васал, той казал на Набешима Хейдзаемон: „По някаква причина господарят е все по-благосклонен към мен и сега ме покани да приема висок пост. Но тъй като аз нямам добър васал, в делата ми може да настъпи бъркотия. Имам молба към теб да ми отстъпиш твоя васал Такасе Джибудзаемон.“ Хейдзаемон го изслушал и се съгласил с думите: „Твърде приятно е, че ти си забелязал моя васал. Ще направя, каквото пожела.“

Но когато той разказал това на Джибудзаемон, онзи казал: „Ще ида да говоря направо с Кюма.“ След това отишъл в къщата му и поговорил с него. Казал му: „Знам, че е голяма чест, дето ти имаш такова добро мнение за мен и си отправил тази молба. Но васалът е човек, който не може да си сменя господарите. Тъй като ти си на висока длъжност, ако аз ти стана васал, ще бъда винаги сит, но тази насита ще бъде неприятна и мъчителна за мен. Тъй като Хейдзаемон е с нисък ранг и все е в нужда, ние живеем само с една проста оризова каша. Все пак ни е достатъчно сладко. Моля те, помисли върху това.“

Кюма бил извънредно впечатлен.

296. Заварени в прелюбодеяние.

Един мъж заминал нанякъде и на връщане у дома си късно през нощта открил, че някакъв непознат мъж се е промъкнал в къщата му и е извършил прелюбодеяние с жена му. Тогава той убил мъжа. След това разбил на едно място стената и опрял до нея един денк с ориз с цел да представи тъй нещата пред властите, сякаш е убил крадец. Така всичко се разминало благополучно. След известно време се развел с жена си и така приключил с тая история.

297. Посечена заради изневяра.

Когато един човек се върнал у дома отнякъде си, той заварил жена си в прелюбодеяние с един васал в спалнята. Когато приближил към двамата, неговият васал избягал през кухнята. Тогава той влязъл в спалнята и убил жена си.

Повикал прислужницата и обяснил какво се е случило, след което й казал: „Тъй като това ще е позор за децата ни, то трябва да бъде прикрито, като смъртта бъде обявена за причинена от болест, за което ще имам нужда от помощ. Ако мислиш, че това не е по силите ти, аз ще убия и теб заради съучастието ти в това сериозно престъпление.“

Тя отговорила: „Ако вие пощадите живота ми, аз ще се държа все едно че нищо не знам.“ Тя пооправила стаята и облякла трупа в нощница. След това пращали два-три пъти хора при доктора да го викат заради внезапно разболяване, а последният пратеник казал, че вече е твърде късно и няма нужда да идва. Повикали чичото на жена му и му разказали за болестта така, че успели да го убедят. Цялата работа минала като смърт от болест и до края никой не узнал истината. По-късно васалът бил отстранен от служба. Тази работа станала в Едо.

298. Колкото космите на тригодишно теле.

На Нова година в третата година на Кейчо^[1] на едно място в Корея, наречено Йолсан, японските войски смаяно наблюдавали със затаен дъх появата на армиите на Мин, които наброявали стотици хиляди бойци. Господарят Наошиге казал:

— Бре, бре. Толкоз много хора! Колко ли хиляди са?

— В Япония за несметно количество казваме „колкото космите на тригодишно теле“. Така че и аз ще кажа, че тези са колкото космите на тригодишно теле — отвърнал Джинемон. Казват, че всички се разсмели и си възвърнали духа.

По-късно господарят Кацушиге ходил на лов в планината Широиши и разказал на Накано Матабей за това. „С изключение на твоя баща, който говореше по този начин, никой друг не промълви и думичка.“

299. Онзи, който служи, когато господарят му се отнася добре с него, не е васал.

Накано Джинемон постоянно казваше: „Онзи, който служи, когато господарят му се отнася добре с него, не е васал. Но който служи, когато господарят е безсърдечен и неразумен, той е васал. Добре трябва да разберете този принцип.“

300. Не се посрамвай до последния си миг!

Когато Ямамото Джинемон беше осемдесетгодишен, той се разболя. В един момент изглеждаше, че той още малко и ще заохка, затова някой му каза: „Ще се почувстваш по-добре, ако си охкаш. Давай!“ Но той отговори: „Не е така. Всеки знае името на Ямамото Джинемон и през целия си живот съм се проявявал добре. Да допусна хората да чуят как стена в последните си мигове — тая няма да стане.“ Казват, че той не изпъшкал до края.

301. Да умреш от бащината си десница.

Един от синовете на Мори Монбей участвал в сбиване и се върнал вкъщи ранен. Монбей го попитал:

— Какво стори ти на противника си?

— Съсякох го — отвърнал синът.

— Нанесе ли смъртоносния удар? — запитал Монбей.

— Да, нанесох го — отговорил синът^[2].

— Добре си направил и няма за какво да съжаляваш. Сега, макар че си успял да се измъкнеш, ще трябва да си направиш сеппуку. Когато настроението ти се подобри, направи си сеппуку, и вместо да загинеш от нечия чужда ръка, можеш да умреш от бащината си десница — казал тогава Монбей.

Скоро след това той станал кайшаку на сина си.

302. Съдрани дрехи в сандъка.

Един човек от групата, в която бил и Аиура Гендзаемон, извършил някакво престъпно деяние и затова предводителят на групата написал в една записка, че го осъжда на смърт и го изпратил с нея в дома на Гендзаемон. Той прочел внимателно бележката и казал на мъжа: „Тук пише, че трябва да те убия, така че ще трябва да отидем на източния бряг. Навремето ти се упражняваше в бой с меч… Сега е моментът да покажеш какво си научил.“

„Ще направя каквото казваш“ — отвърнал човекът и заедно с Гендзаемон излязъл от дома.

Те изминали двайсет метра покрай рова, когато един васал на Гендзаемон завикал „Хей! Хей!“ от другата страна. Когато Гендзаемон се обърнал, осъденият го нападнал със своя меч. Гендзаемон бързо се навел, за да избегне удара, извадил меча си и съсякъл човека. След това се върнал у дома.

Там свалил дрехите си и ги заключил в един сандък, като през целия си живот не ги показал на никого. След смъртта му дрехите били прегледани и се видяло, че те били съдрани. Това разказа неговият син — Гендзаемон.

303. Грешката не е във времената.

Казват, че Окубо Доко веднъж отбелязал:

Всички казват, че вече не се появяват майстори в занаятите и изкуствата, защото идвал краят на света. Това е нещо, което не мога да твърдя, че разбирам. Цветя като божурите, азалиите и камелиите продължават да ни радват с красивите си цветове, независимо дали идва краят на света или не. Ако хората помислят малко върху този факт, те ще разберат. И ако обърнат внимание на майсторите дори в днешните времена, те ще могат да кажат, че има майстори в различни изкуства. Но хората са завладени от идеята, че краят на света идва и не искат да полагат каквито и да било усилия. Това е срамно. Грешката не е във времената.

304. Неволната грешка подлежи на опрощаване.

Докато Фукахори Магороку^[3] все още живеел като зависим втори син, веднъж той отишъл на лов във Фукахори и негов васал, като го взел погрешно за глиган в сумрака на шубрака, стрелял и го ранил в коляното, тъй че той паднал от голяма височина. Силно разстроен, васалът се съблякъл гол до кръста и се приготвил да си направи сеппуку. Магороку казал: „Ще можеш да си разпориш корема и по-късно. Не се чувствам добре, затова ми донеси малко вода да пийна.“ Васалът изтичал и донесъл за господаря си вода, като през това време се поуспокоил. След това отново се приготвил да си направи сеппуку, но Магороку насила го спрял. След като се върнали, Магороку помолил баща си Кандзаемон да прости на васала.

Кандзаемон казал на васала: „Това е било неволна грешка, така че не се разстройвай. Няма нужда да ме уговарят. Продължавай да изпълняваш задълженията си.“

305. Семейно отмъщение.

Един човек на име Такаги влязъл в разправия с трима селяни в съседство и бил здраво набит на полето, след което се върнал у дома. Жена му казала:

— Забрави ли за смъртта?

— Съвсем не! — отговорил той.

— Във всеки случай човек един път умира — казала дръзко тя. — Има различни начини да умреш — от болест, съсечен в битка, при сеппуку или да бъдеш обезглавен — да умреш в безчестие ще бъде позор. — След това излязла и скоро се върнала, грижовно сложила двете деца да спят, приготвила няколко факли, облякла се като за бой след свечеряване и тогава казала: „Когато преди малко излязох да разузная обстановката, ми се стори, че четиримата мъже влязоха в една къща да си поприказват. Сега му е времето. Бързо да вървим!“

Като казала така, двамата с мъжа й излезли със запалени факли и къси мечове. Те нахлули в къщата на противниците и ги попилели, като и мъжът, и жената действали безпощадно и убили двамата мъже, а третия ранили. На съпруга по-късно било наредено да си направи сеппуку.

306. Злополучният влюбен слуга.

Веднъж Таширо Риемон излязъл по някаква работа. Един от слугите пресрещнал жената на господаря си и казал:

— Извинете ме, мога ли да ви кажа нещо за малко?

— Да, моля, какво мога да направя за тебе? — отговорила му господарката.

— Зная колко е невъзпитано, но не мога да се удържа.

— Не разбирам. Какво имаш предвид?

— Моят копнеж по вас — казал слугата със сериозно изражение. — Не мога да заглуша силните си чувства към вас. Изглежда съм обречен да ви обичам!

— Какъв глупак си ти — казала тя гневно и го нахокала здраво за неговото непристойно поведение, но слугата не спрял да й говори за любовта си към нея.

— Виждам, че отдавна те привличам, нали? — казала съпругата. — Радвам се да го чуя. Добре, аз ще задоволя желанието ти. Моля те иди в хамбара и ме чакай там.

Слугата с радост отишъл там.

Съпругата отишла до хамбара и му казала: „Съжалявам, но трябва да разтребя дневната. Почакай ме тук за малко.“

След това тя затворила вратата, залостила я тихо и си отишла.

Не след дълго Риемон се върнал и тя му разказала какво се е случило. Той много се разгневил. Отишъл при заключения слуга и се убедил в истинността на казаното. След това убил бедния слуга на място.

307. Обезглавената сладострастница.

Набешима Сукеемон живееше близо до един храм, наречен Хоккеджи. Един ден там четели слова и дъщеря му отишла да ги чуе, но след това тайно забягнала с един младеж. Напразно Сукеемон я търсил тук и там.

След няколко месеца се оказало, че тя живее в Кумамото, почти сто километра на юг. Там била държанка на един високопоставен васал. Няколко души били пращани да я връщат, но всеки път им било отказвано.

Най-накрая един уважаван васал на име Наридоми Хього бил изпратен да върне жената. Той срещнал Като Кийомаса, господарят на клана Кумамото, и му казал почтително:

— Моля ви да ми позволите да я върна у дома й.

— Не, аз не мога да приема искането ви — твърдо отговорил господарят. — Тя е избягала в нашия клан и се обърна към мен с молба да пазя живота й.

Колкото и настойчиво да го молил специалният пратеник, Като Кийомаса не искал и да чуе.

— Помниш ли как воювахме заедно в Корея, господарю мой? — казал пратеникът на неотстъпчивия владетел. — Кой те спасяваше тогава в рискованите ситуации? Добре помня как ми каза, че ще изслушаш всяка моя молба в отплата на това, че ти спасих живота. Днес съм дошъл да ми се отплатиш. Или възнамеряваш да нарушиш обещанието си, господарю мой?

Това било достатъчно убедително, за да преодолее неотстъпчивостта на господаря.

— Прав си — казал той на Наридоми Хього. — Не съм забравил. Можеш да я вземеш обратно с тебе. Обаче, както сам знаеш, случаят е много необичаен. Моля те поне да й спасиш живота.

— Ще предам на моя господар твоите думи — обещал пратеникът.

Сладострастницата беше обезглавена, след като я върнаха в Сага.