Валери Динев
Животът (3)

1. Аристотел

Аристотел прави разлика за отношението към живота на младите като очертава специфичното им разбиране за него. „Младите по характер са склонни към желанията и настроени да вършат това, което пожелаят. Живеят с надежда. Подобно на пияните, младите са горещи поради природата си, но и поради това, че не са претърпели много неуспехи. Живеят главно с надежда, защото надеждата се отнася до бъдещето, докато споменът засяга миналото, а за младите бъдещето е дълго, докато миналото е кратко: в началото на живота си няма какво да си спомнят, докато могат да се надяват на всичко.“^[1]

Възрастните хора имат по-често противоположно на младите поведение. След като са преживели много години и са претърпели много измами и грешки и след като човешките работи по правило вървят зле, те не твърдят нищо с категоричност и вършат всичко в по-ниска степен, отколкото трябва. Те „предполагат“, „не знаят нищо с положителност“, а като се колебаят, прибавят винаги „може би“, „навярно“, всичко изричат така, нищо — решително… Освен това са подозрителни поради неверието си, а не вярват поради опита си. Поради това нито много обичат, нито много мразят… Малодушни са, понеже са били унижавани от живота.

Не се стремят към нещо велико и изключително, а само към нужното за живота… Живеят не за красивото, а за полезното повече, отколкото е нужно, тъй като са себелюбци; полезното е конкретно благо, докато прекрасното е благо изобщо… Живеят повече със спомена, отколкото с надеждата, тъй като остатъкът от живота им е малък, а отминалото е дълго; надеждата се свързва с бъдещето, а споменът — с миналото. Това именно е причина и за бъбривостта им — те непрекъснато говорят за миналото, защото като си го спомнят изпитват удоволствие.^[2]

Младите и старите имат различно отношение към живота, защото той им се представя от различен ъгъл. За едните той предстои, а за другите вече е отминал почти.

Според Аристотел „тялото постига зрелостта си от тридесетата до тридесет и петата година, а душата — към четиридесет и деветата“.^[3] Човек трябва узрее за живота, за да може да бъде в хармония с него, в противен случай ще му бъде много трудно. И това е така, защото животът поставя много изпитания пред нас.