Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2017)
Корекция и форматиране
mmemish(2017)

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Животът

Издание: първо

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: философски текст

Националност: българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 954-9947-02-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3248

История

  1. —Добавяне

10. Жан Пол Сартр

Според Жан Пол Сартр, човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, затова човек не е нищо друго освен това, което сам си направи.[1] Избирайки да бъдем това или онова ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото.

Ж. П. Сартр, споделя възгледа на Достоевски, че ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено. От своя страна смята Сартр, човекът е свободен, той е осъден да бъде свободен. „Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.“[2]

За Сартр, човекът е бъдещето на човека. Декарт казва, изтъква Сартр, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света. „Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.“[3]

Ж. П. Сартр смята, че, „за да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.“[4]

Според Ж. П. Сартр има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана. Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира.[5] За Сартр нашата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.

Сартр е убеден, че човекът се реализира като човек не като забягва в себе си, а като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация.[6]

Бележки

[1] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 31

[2] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 42-43

[3] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 57, 59

[4] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 65

[5] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 74

[6] Сартр, Ж.П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1997, с. 87