Валери Динев
Животът (12)

10. Жан Пол Сартр

Според Жан Пол Сартр, човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, затова човек не е нищо друго освен това, което сам си направи.^[1] Избирайки да бъдем това или онова ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото.

Ж. П. Сартр, споделя възгледа на Достоевски, че ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено. От своя страна смята Сартр, човекът е свободен, той е осъден да бъде свободен. „Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.“^[2]

За Сартр, човекът е бъдещето на човека. Декарт казва, изтъква Сартр, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света. „Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.“^[3]

Ж. П. Сартр смята, че, „за да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.“^[4]

Според Ж. П. Сартр има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана. Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира.^[5] За Сартр нашата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.

Сартр е убеден, че човекът се реализира като човек не като забягва в себе си, а като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация.^[6]