Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (69) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Нов стил на пътуване

И след Петата тулска експедиция Расмусен още не е изчерпал голямата, единствената тема на своя живот, темата Арктика и ескимоси. Все още силно го привличат тишината и откъснатостта на Гренландия и „дълбоката сериозност на огромната пустош“, както той някога я нарекъл.

Но, разбира се, условията са променени. Стана това, което предсказа Вилхиалмур Стефансън през 1916 г., че скоро арктическите земи ще бъдат в кръга на континентите като отворен парк всред многолюден град и че пътникът в самолет ще прелита над тях, както пътува с автомобил през града.

Пътуванията за Гренландия в началото на тридесетте години не са вече в стария стил. Мина времето на дългите преходи с шейни и на мъчителните походи. Моторната лодка, самолетът, радиостанциите доминират. Полярни изследователи, като Бърд, Уилкинс, Амундсен, Ризер-Ларсен, Елсуърд, Нобилс, са използували вече нашироко тези постижения. Дори във вътрешността на ледената пустиня човек вече не е оставен сам на себе си, радиовръзка може да се установи с всички европейски столици.

Расмусен е достатъчно умен и модерен човек, за да не иска да знае за постиженията на техниката или да ги презре. Все пак той не прави това без известно неудоволствие. Всичко това не е вече неговият свят. Той иска да гледа и слуша, да разкрива това, което не е още изследвано, и да носи нови знания в европейския и американския свят. Но той иска и да изживява и изживява всичко по-силно, когато, откъснат от всяка цивилизация, пътува с шейна и кучета през бялата пустиня, отколкото, когато в затоплената кабина на самолета прелита над негостоприемни области. Към края на своя живот той веднъж казал: „От все сърце благодаря на съдбата, че съм се родил във време, когато полярните проучвания с шейна и кучета не бяха още остарели.“ Но и при новите условия той потвърди своите качества като водач на експедиции.

Стар ескимос

Няколко години след завършването на Петата тулска експедиция той обръща поглед към Източна Гренландия. Желанието му е да продължи от Четвъртата тулска експедиция, която го доведе през 1920 г. в Ангмагсалик. Отново иска да проучи културата, фолклора и историята на Източна Гренландия. Освен това той иска да направи колкото е възможно повече разкопки и да открие предмети от стари времена.