Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (54) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Сблъскване с „конната“

При еленовите ескимоси Расмусен се запознава със забележителни хора и научава най-различни случки. Някои от тях хвърлят светлина върху отношенията, които господствуват в тази област.

Имало един ловец на име Уангуак, чиято зла орис била самотата, в която живеел. Той нямал родители, нито братя и сестри. Нищо чудно, че се почувствувал привлечен от младата и хубава жена на един ескимос от същия лагер и възбудил у него ревност. Получил покана да напусне областта, в противен случай щял да бъде убит. Но самотникът изпреварил заплахата. Той застрелял съпруга. Според законите на племето той не бил извършил престъпление. Никой не го държал отговорен за деянието му. Все пак един човек, който е убил друг човек, е неприятен. Ескимосите от лагера отбягвали общуването с него.

Но в страната на еленовите ескимоси имало и други закони освен тези на племето: тези на канадската конна полиция. След време пребиваващото в Честърфилд поделение узнало за убийството. Общо взето, там малко се грижели за разприте, които ескимосите имали помежду си. Оставяли ги да се оправят сами и сами да решават кое е право и кое не. И откъде ли биха могли да знаят какво мисли „белият мъж“ по даден въпрос. Той никога не им бил казвал това.

„Конната“ обикновено не се намесвала в споровете и разприте, които ескимосите имали помежду си. Тя въобще проявявала разбиране към особеностите на ескимоския живот и великодушно признавала техните собствени закони. Но убийството си е убийство и от едно такова углавно престъпление „белият човек“ се интересувал. Уангуак бил арестуван и откаран в Уинипег. Той не отричал, но според формалното право можел да бъде осъден само ако могат да се намерят свидетели. Тъй като били пропуснали да намерят такива, върнали го обратно в Честърфилд, разбира се, като арестант на полицията. Той, изглежда, не се боял от смъртта, но се страхувал от унизяващите белезници, с които го заплашили в случай на бягство, него, сина на безкрайните снежни поля. Един ден, когато бушувала силна снежна буря, той изчезнал. Не му било трудно да избяга, понеже Честърфилд нямал истински затвор и той бил настанен в пасторската къща. Търсили го без резултат. По-късно бил намерен в една снежна колиба, загинал от студ и глад.

Сблъскване на два свята, всеки от които има свой собствен начин на живот…