Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (66) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

В Аляска

Експедицията стига до едно място в снежната пустиня, маркирано с високи колкото човек камъни. Върху обърнатата на изток страна се чете „Канада“, а върху обърнатата на запад „Съединени щати на Америка“. Аляска е достигната. Двамата мъже и Амарулунгуак потеглят по гладкия лед на лагуните, образувани от тесни плитчини. На юг силуетът на хоризонта е очертан от високите до 2000 метра планини Ендикот. Минават край малки села, в които живеят ескимоси, а също и датчани, шведи и норвежци които се интересуват от лов на лисици.

В началото на май малката група стига в най-северното селище на американския континент — Поинт Бароу. За пръв път след три години са в град, в който има големи магазини, сергии и складове и дори болница и училище. Жителите се показват общителни и умеят да ценят добре заслугите на гостите си. В деня след пристигането си в училището на Поинт Бароу Расмусен изнася доклад за Гренландия и за своите пътешествия. Много чудно му се струва, че тук, на хиляди километри далеч от родното му място, разбират гренландския език, който той е учил някога в Якобсхавн.

Широката дървена пейка вътре в ескимоската къща служи нощем за легло на цялото семейство

До неотдавна областта на Поинт Бароу била традиционна арена на кървавите разпри между индианци и ескимоси. Търговията между тези две групи се развивала в мир и съгласие. Индианците идвали от областта на Рампарт Хаус и предлагали най-разнообразни кожи. Срещу тях получавали тютюн, зъби от морж и кожени ремъци. Но след като сделките и обменът на стоки завършвал, често започвали пререкания. Разтваряли се стари рани и имало разкървавени глави, обикновено повече при индианците, отколкото при ескимосите, защото последните били мнозинство. Пленниците, които вземали при тези разпри, се смятали за роби. Жените често се омъжвали и така след време се стигнало до смешение на ескимоска и индианска кръв.

Завод за криолит в Ивигтут. Този минерал е една от главните експортни стоки на Гренландия

Хората на Поинт Бароу разказвали, че след завършване на китоловния период ще има големи тържества. Расмусен не можел да чака толкова дълго, но не искал и да изтърве възможността да занесе уникални фотографии в Европа. Затова Хансен останал.

При нос Ики Расмусен и двамата му ескимоси срещнали вълчия народ, духовно и материално издигнати хора, които подобно на вълците напускали земята си през зимата и преследвали еленовите стада.

В Поинт Хоуп Расмусен слуша съсредоточено разказите на един стар ескимос, който разправя за големи маскаради, които се устройвали някога тук в различните годишни времена. Той събира легенди и изравя археологически находки из стари развалини на къщи.

Коцебу, на ескимоски Кекертарсук, е по-голям от Поинт Бароу. В него има дори телеграфна станция. В това градче, както и в други селища на Аляска, значителна роля играят мисионерите, които проповядват най-различни учения в зависимост от религиозната секта, която представляват. Расмусен ги познавал като безкористни хора, които вършели добро. Но с квакерските мисионери, които среща в Коцебу, той не бил съгласен. Тук действували откъснати от живота фанатици, които не проявявали никакво разбиране към старите обичаи на ескимосите, изгорили барабаните им и им забранили да пеят и танцуват, нещо, което Расмусен възприемал много болезнено. Тези мракобесници били наложили дори най-строго да се „тачи неделният ден“, в резултат на това мрежите за риболов трябвало да бъдат прибирани в събота след обед и да се поставят отново чак в понеделник сутрин. И това ставало дори в разгара на сезона, когато трябвало да се използува всеки час. Когато камбаните започвали да бият, а това се случвало ежедневно, всички жители на селището трябвало да отиват на църква.