Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Един живот за ескимосите
Животът на изследователя Кнуд Расмусен - Оригинално заглавие
- Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), 1967 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- , 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- trooper(2019)
Издание:
Автор: Ханс Бауер
Заглавие: Един живот за ескимосите
Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер
Език, от който е преведено: немски
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: биография
Националност: немска
Редактор: Димитър Ив. Търнев
Художествен редактор: Димитър Бакалов
Технически редактор: Милка Иванова
Художник: Ст. Стоянов
Коректор: Кръстина Денчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744
История
- —Добавяне
Забава в дома за танци
Една от землянките е особено голяма. Тя явно заема привилегировано положение. Става дума за дома за танци, в който могат да се поберат седнали повече от сто души; едно празненство, устроено тук, се превръща в забавно преживяване.
Светлината идва от малки масленичета, поместени в ниши горе на сводестия таван на помещението. На една пейка встрани са сложени месо, сьомга и северна треска. Всеки може да се обслужва сам и да яде, колкото си иска. Вечерта е завладяна от изпълненията на един танцьор и певец, който изпълнява скокове, вие тялото си, бие огромен барабан и пее песни, които прославят някое деяние, описват някоя увлекателна случка или се отнасят до някой починал. Пеят се в хор и божествени химни. Един от тях например, който Расмусен е чул, се обръща към главния бог Сила:
„Дух на въздуха,
ела, ела бързо тук.
твоят заклинател
те зове.
Ела и ухапа нещастието,
та да умре, ела,
дух на въздуха, бързо ела.
Аз ставам, изправям се
между духове само.
Заклинатели ми помагат,
изправят ме между духове.
Дете, дете, голямо дете,
стани и ела бързо тук.
Дете, дете, голямо детенце,
стани между нас.“
Слушателите имат съзнанието, че присъствуват на тържествена вечер. Те са се облекли празнично с най-хубавото си облекло. Празнуват през цялата нощ. Расмусен напуска на сутринта забавлението дълбоко замислен. Той се е запознал с хора, които излъчвали истинска празнична радост, отнасяли се с голямо уважение към песенното наследство на дедите, сами съчинявали стихове и мелодии, били дружелюбни и общителни — и все пак между тях едва ли е имало някой, който да не е забъркан по някакъв начин в някое убийство. Но никога преди това Расмусен не е осъзнавал така ясно, както на полуостров Кент, че европейците трябва в много отношения да се преценяват по-иначе от ескимосите. Тук всред суровата природа на Арктика на живота не се отдава същата стойност, както другаде, и човекът, който отнеме другиму живота, съвсем не изявява с това груб нрав или бруталност.
Веднъж заедно с един ескимос Расмусен посетил една колиба. Двамата били посрещнати много любезно от домакинята и добре нагостени. След това той узнал, че мъжът на жената бил убит от бащата на този ескимос и че нейният баща пък убил бащата на същия ескимос. И така между домакинята и ескимоса имало още стари сметки за уреждане. Но това не попречило и на двамата да говорят любезно един с друг, и то явно без никакви задни мисли.
Понякога убийци са ставали хазаи на Расмусен. Те му давали квартира, показвали се любезни, отзивчиви и общителни. Той прекарвал много нощи в дома им, но никога не му минавало и през ум, че тук не е на съвсем сигурно място.