Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (6) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Студент в Копенхаген

Колкото и добре да се е чувствувал Кнуд в Готхоб и колкото и да се е сраснал с живота и хората в Гренландия, той е трябвало да се сбогува с тази страна за няколко години. Необходими му са били по-обширни и по-задълбочени познания от тези, които баща му би могъл да му даде.

Кнуд постъпва в гимназия в Копенхаген. Раздялата с Готхоб не е лека. „Не можем ли най-малко кучетата да вземем“ пита той баща си. „Не, не“, отговарят му. „На кучетата е необходим сняг и лед. Те биха се чувствували смъртно нещастни всред морето от къщи в Копенхаген и накрая биха загинали.“

Отначало в гимназията Кнуд бил третиран от съучениците си като особняк заради черната му като смола коса. „Ескимос, ескимос“, дразнят го те. Младежът обаче е достатъчно силен, за да не позволява да го притискат до стената. Мускулите му внушават респект. С него не бива да се прекалява в закачките. Но да имаш съученик, който е израснал между ескимосите, е не само чудо, но и много интересно, защото този, комуто е отредено това, знае и да разкаже много интересни неща, а Кнуд разказва добре. С течение на времето съучениците му все по-малко виждат в него другаря, който не прилича на тях, и виждат все повече приятеля, който е преживял повече от тях и има какво повече да разкаже.

Кнуд постъпва в университета и изучава много специалности, които по-късно ще му бъдат от полза. Той слуша лекции по география, геология, етнология, езикознание, история, ботаника, зоология, метеорология, морезнание и се занимава интензивно с пътешествията на великите полярни изследователи, особено с тия на Баренц, Ууд, Флоус, Беринг, Рос, Франклин, Мак Клур, Норденшьолд, Нансен. Към неговите герои принадлежи естествено и Егеде.

Младият мъж не страни от радостите на живота. Обича да седи в платноходка и да плува покрай бреговете на Шеллан, в залива Кьоге или към протока Йоресун, където от хоризонта на изток поздравяват бреговете на Швеция. Често се разхожда през широколистните гори до стария град на Хамлет — Хелзингьор, и търси отмора в Тиволи — големия увеселителен парк на Копенхаген.

Най-ценното познанство, което прави Кнуд по това врече в Копенхаген, е това с д-р Хенри Ринк, основателя на модерната наука за ескимосите, която замени измислиците върху праисторията и живота на ескимосите с точни научни познания за техния фолклор, език и странствувания. Първоначално той дошъл в Гренландия като геолог, по-късно станал чиновник в администрацията и работил неуморно за доброто на местното население. Той прекарал много лета и зими в Гренландия и по брега на Дейвисовия проток, изучил езика на ескимосите и събирал техни легенди и разкази, разработил архивни книжа, които говорили за историята на норманските селища в Гренландия, и направил проучвания върху естеството на континенталния лед в Гренландия. Когато Кнуд се запознава с него, той е директор на Гренландската търговска служба в Копенхаген.

Ако Кнуд би имал нужда от още един подтик, за да постави като задача на своя живот изучаването на ескимоските племена и на гренландската природа, Ринк би му го дал. Но тази работа не може да се извърши в Дания. Не в атмосферата на Копенхаген би желал младежът да прекара своя живот. През лятото на 1900 г. той участвува в едно научно пътуване в Исландия. Скоро след това прекосява Лапландия на ски, изучава тук развъждането на елени и живее с мисълта да ги пренесе в Гренландия, където още били непознати. Еленовите лапландци са номади, но тъкмо това скитане е по вкуса на Кнуд. В една малка книжка, написана от него за Лапландия, той се обявява против заседналия живот не само в Лапландия, не, в целия свят той иска да бъде номад. Исландия и Лапландия са само спирки. Сърцето му принадлежи на Гренландия и в 1902 г. той се завръща там.