Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (53) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Еленови щръклици за десерт

Един особен вид затруднение срещат Расмусен и членовете на експедицията му при общуване с еленовите ескимоси. Храната на ескимосите, както тук няколко пъти вече бе изтъкнато, не е съвсем по вкуса на европейците и точно тяхната гостоприемност често поставя чужденеца в мъчителни конфликти. Нерядко са изправени пред алтернативата да откажат ястията и с тава да нанесат смъртна обида на домакина или да подтиснат отвращението си.

Расмусен отдавна е сключил мир с „менютата“, които обикновено му се поднасят при ескимосите в Гренландия. Но в страната на еленовите ескимоси той е поставен пред нови обстоятелства. Тук веднъж поканват членовете на експедицията на празнична трапеза. Предястието е силен бульон, сварен в огромна тенджера. Приготовлявали го от изостанали оглозгани кокали и от кожата на елен, по която тук-там имало полепнали остатъци от изпражнения.

Против главното ястие в същност няма какво да се възрази: то се състои от еленово месо. И все пак начинът, по който се обслужват най-вече младите, действува като всичко друго, но не и като възбуждащ апетита. Те не употребяват ножове, късат с пръсти месото от кокалите и докато гълтат, лакомо мляскайки, вече се оглеждат за ново парче. За десерт се сервират тлъсти, сурови личинки от еленови щръклици, които намирали по кожата на току-що убитите животни. Когато човек ги захапе, чува се леко хрускане.

Ескимосите, общо взето, трудно могат да си представят, че техният вкус се различава от този на белия човек. В този случай обаче у домакина, изглежда, се зародили съмнения дали Расмусен ще яде това ястие с истински апетит. Той му разрешил да се откаже от този десерт, но го направил, поучавайки го доброжелателно, че яйцата са се развили от жизнените сокове на елените. Явно той искал с това да покаже, че не е съвсем логично да желаеш месо от елен, а да пренебрегваш личинките на щръклиците, които в същност представляват само преобразена форма на това месо.