Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (31) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

В подножието на планината Уманак

Мястото, което Расмусен най-сетне избира, за да основе своя търговска станция, се намира на 76° 33’ с.ш., отдалечено от северния полюс на хиляда и четиристотин километра. Наоколо айсберги, планини, глетчери. Бушуват бури и полярната нощ трае четири месеца. Бели мечки обикалят наоколо. В пустоша се издига едно дървено датско караулно помещение, над което се вее червеното знаме с белия кръст, но това е и единствената сграда, която предлага що-годе добър подслон. Останалите сгради са колиби, изградени от изсушена пръст и камък. Прозорците са от тюленови мехури. Този далечен лагер не може дори да се нарече село. В него живеят осем ескимоски семейства.

От само себе си се разбира, че Расмусен организира тържество по случай пристигането. Да установи добри отношения с ескимосите е за него основна необходимост. Ескимосите отговарят също с покани. Те могат да предложат само вмирисано месо. Гостът им обяснява, че от месеци насам е очаквал с радост този деликатес и те се чувствуват поласкани от тази похвала.

Характерно за това място е една планина — Уманак, което означава „сърце“. Тя е висока триста метра и изглежда като обърната вана или като пирамида, пресечена в средата. Склоновете се спускат стръмно надолу и не е никак лесно да се изкачиш по тях. Пътят нагоре води през скални блокове от базалт, камъните постоянно се свличат под краката и се раздробяват. Расмусен и Фройхен не се отказват да овладеят върха и да погледнат оттам. На изток и север се простира обширната площ на континенталния лед и на протока Инглефилд. На запад се вижда остров Волстенхолм, обкръжен от тясна ивица вода, а отвъд него погледът стига до Кап Йорк. Расмусен още не подозира, че някога там ще се издига купчина каменни блокове, която ще величае неговата слава чрез надписа:

Knud Rasmussenmut

Avanrssuarmiut

Erkaissutigssiat

(За Кнуд Расмусен полярните ескимоси издигат тази могила)

Как да се нарича станцията? Расмусен, съзнавайки своята цена, мисли за Кнудсминде или Кнудсхоб, но Фройхен е на мнение, че е по-добре да изберат име, което да няма пряка връзка с Расмусен. Около 330 години преди нашата ера гръцкият мореплавател Питеас от Масилея открил мястото „където слънцето залязва“, и го нарекъл Туле. Вероятно ставало дума за днешната Исландия. Когато римляните по-късно обиколили Британия и видели в далечината Шетланд помислили, че са открили Туле на Питеас. Колкото по-познат ставал Северът през следващите столетия, толкова повече Туле ставал легенда. Туле не бил вече идентичен нито с Исландия, нито с Шетланд, той станал символ на далечен щастлив остров, на недостижимия Север на обитаваната земя, а под израза Ultima Thule разбирали едно илюзорно петно на земята, което се намирало по̀ на север от севера, по̀ на север от всичко и всекиго.

Сега се спират отново на това Туле. Търговската станция в Далечния Север ще носи това име, което впоследствие става прочуто в целия свят. Най-напред тя се състои от една единствена къща, чиито части са донесени от Копенхаген и са сглобени тук. В нея Расмусен складира артикулите, които са, разбира се, още малко на брой и ниски по стойност.

Най-напред трябвало да се извести в близките и далечните околности, че в Туле е обзаведена база, където може да се обменят кожи от всякакъв вид срещу модерни инструменти, съоръжения и оръжие. Това не представлявало нещо принципно ново; и ловците на китове, и Пири са правели такива размени. Но ловците на китове мамели и експлоатирали, а Пири бил наистина честен човек, но кой ли знаел кога ще дойде пак и къде ще може да го намери човек.