Еди Маринов
Реалността се пречупва

Реалността се пречупва

през хиляди цветни стъкълца

озаряват я дъгите

на скръбта, която вчера забрави вкъщи….

Намерих я под възглавницата си,

сложих я в саксия

и ще я поливам всеки ден,

в който не успея да намеря парче от теб

в сърцето си…

Сълзите ми светят

по-силно от диаманти,

озарени от лунната светлина

на сянката на твоето бъдеще,

останало далеч назад,

а аз търся страницата в книгата

на живота си, на която е написано

името ти…