Еди Маринов
Клонът се счупи

Клонът се счупи

от тежестта на мълчанието

помежду ни…

 

От всички неизречени думи

остана само бездиханието

на живота,

в който вървим все напред,

без да питаме защо, за Бога,

сме незавършени…

 

Думите ти са миг през сенките

на мислите, които искаш да кажеш…

без мен…

те изпадат от устните:

без нищо лично,

сиви, но твои,

твои, но сиви…

и болят…

 

А когато се опитах да отворя

следващата страница на твоя живот,

клонът се счупи…