Еди Маринов
Кога

В студена забрава заспиват мечтите,

студено забравен отварям врата…

Отвън — светлина…

 

В заспало сиво минават ми дните,

заспало сив изживявам света…

А той — пъстрота…

 

В прекрасно мечтание те предсказах,

Прекрасна мечта, пълна с нега…

Омайна — мъгла…

 

В бленувана приказка в сън се оказах,

бленувано приказна красота…

Просто — една…

 

В студена завивка отново заспивам,

студено завивам отново мечта…

За теб — докога…