Еди Маринов
Край

Реалността заспива с мирис на коса,

но питаш я, и пита те — дали е тя,

дали деня си както днеска губиш,

дали това е утрото, в което искаш всеки ден да се събудиш…

 

Коя е тя, поредната жена с усмивка,

която те събужда от съня, която иска

проста нощ, прост край, просто навън,

а утре сутрин да те няма, да си само сън…

 

Заспиваш, искаш да е ден, да стигнеш там,

заспива тя до тебе, искал си, не знам

какво — врата, рай, безмилостност, безкрай,

събуждаш се.. леглото пълно, но сърцето празно — (к)рай…